Танц с огледала
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-58-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с огледала». Краткое содержание книги:
Сред заплахата от зараждаща се война се преплитат множество интереси. Мнозина в крайморския Ейнджълпорт не са доволни от прекаления възход на търговците. Един от недоволните е и самият Лори Кинън. Друг е имитатор, вдъхновяващ се от примера на Хаерн, но преследващ неизвестна цел. Последвалите убийства принуждават Стражителя от Велдарен да напусне родния си град, за да търси отговори. А все по-силно измъчващите го съмнения тръгват заедно с него...
— Поне това мога да разбера — рече той и излезе. Посещението не бе му донесло облекчение.
Стражителя се обърна на юг и застина, доловил миризмата на дим. Със стиснати юмруци той се вгледа в отдръпващите се от кейовете кораби. Само няколко съда все още стояха закотвени, но те горяха.
— Сега пък какво става? — промълви той и се затича. В нормални обстоятелства гражданите щяха да се стичат към пристанището, за да гасят пожара, само че сега те далеч не бяха нормални. Покрай бунтовете, обесванията и сраженията между наемници и търговци, местните жители се бяха изпокрили по домовете си.
Край последния закотвен кораб стояха неколцина подпалвачи, които хвърляха факли и разпръскваха кофи светилно масло.
Трополящ по дъските на кея, Хаерн изтегли мечовете си. Символът, изрязан върху корпуса на съда, оказваше принадлежността му към семейство Кинън. Изглежда Търговските лордове най-сетне отвръщаха.
Само един от подпалвачите успя да извика уплашено — останалите бяха твърде заети. Хаерн прониза стомаха му, извъртя острието и рязко го издърпа, за да се нахвърли върху оставащите трима. Двама от тях рухнаха веднага, още преди да са осъзнали случващото се. Стражителя умишлено не уби третия: гол до кръста смугъл моряк, който измъкна широк нож. Оръжието му бе хубаво; за съжаление стопанинът му не умееше да си служи с него.
Хаерн избегна тромавите му удари и поряза китката му в обезоръжаване. Два ритника в лицето накара моряка да започне да се олюлява, а замах през глезена го повали на земята. Стражителя притисна мечовете си към гърлото на поваления.
— Какво става? — попита той, доближил лице.
— Нищо няма да ти кажа.
Мечовете се оказаха притиснати по-силно.
— В такъв случай ще умреш като приятелите си. Защо корабите се оттеглиха? Възнамеряват да си играят на нашественици?
Макар да изпитваше видима болка, морякът се изсмя.
— Нашественици? Нищо не си разбрал, уроде. Не ние ще се сражаваме тази нощ. Ние просто се оттегляме.
Хаерн се надигна, но не отдръпна остриета. Отвратително предчувствие започваше да го вцепенява. И макар да бе сигурен, той все пак отправи питането.
— Защо се оттегляте? Кой ще нападне града?
Морякът изплю кръв, изгледа го остро и отговори.
С вида си Гревен успя да сепне Алиса. Елфът изглеждаше объркан и страшно припрян.
— Станало ли е нещо? — попита тя, приседнала върху леглото.
— Не — отвърна посланикът. Но бе очевидно, че лъже. — Нищо.
— Тогава защо това нищо те притеснява? — попита безликата. Тя бе започнала да се разтяга в средата на стаята, защото бездействието я влудяваше. Елфът се отправи към една от лавиците и започна да тършува.
— Търговците сториха нещо интересно. Трябва да се опитам да отвърна на новите обстоятелства. Те пуснаха корабите си в открито море и опожариха онези, принадлежащи на семейство Кинън.
— Какво означава това? — попита лейди Гемкрофт.
— Не зная. Това възнамерявам да открия. Моля ви, останете тук тази нощ. Имам предчувствие, че тя ще бъде опасна за всички. — Той се огледа. — Къде е Стражителя?
Зуса сви рамене.
— Излезе.
Гревен се приближи до Алиса и взе ръцете й. Дланите му бяха меки и изпотени.
— Моля ви — настоя той. — Обещайте ми, че ще останете. Вашата безопасност е моя отговорност. Не искам да понеса срама на неизпълнението й. Особено след всичко, което се случи.
Жената не отговори веднага: ситуацията бе изключително деликатна.
— Ще остана — накрая изрече тя. — Но само защото вие бяхте тъй мил. Късмет, Гревен.
Елфът се усмихна.
— Няма да ми е нужно пожеланието ви, Алиса.
Той се поклони и излезе. Зуса се приближи до нея и я прегърна; двете жени се загледаха през прозореца.
— Не е безопасно — прошепна безликата.
— Да останем тук или да отпътуваме?
— И двете?
Другата въздъхна.
— Зная. Но какво мога да направя? Нищо чудно, че Лори изпитваше такива затруднения с тукашната ситуация. Излезе, че и аз самата не се справих по-добре от него. Сгреших, като дойдох тайно. Трябваше да отпътувам открито, повела хиляда бойци със себе си. Изглежда, че тук всеки си има телохранители, наемници и биячи. А аз с какво разполагам?
Зуса се засмя.
— С мен и Стражителя. Толкова ли сме лоши?