Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Танц с огледала
Танц с огледала - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танц с огледала

Электронная книга - «Танц с огледала». Краткое содержание книги:

Дълбоко в елфическите гори расте храст, чиито листа притежават потенциала да се превърнат в най-продавания наркотик на целия континент. Огромни богатства очакват съумелия да организира разпространяването му. Неколцина търговци от заможен пристанищен град изглеждат точните хора за подобно начинание. Само едно дребно обстоятелство стои на пътя на печалбите им: елфите смятат земята си за свещена. И не се поколебават да убият всеки, дръзнал да я оскверни.
Сред заплахата от зараждаща се война се преплитат множество интереси. Мнозина в крайморския Ейнджълпорт не са доволни от прекаления възход на търговците. Един от недоволните е и самият Лори Кинън. Друг е имитатор, вдъхновяващ се от примера на Хаерн, но преследващ неизвестна цел. Последвалите убийства принуждават Стражителя от Велдарен да напусне родния си град, за да търси отговори. А все по-силно измъчващите го съмнения тръгват заедно с него...
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 128
Перейти на страницу:

Флинт се изчерви и надигна чашата си, вместо да отговори.

— Съдействието на Привидението е изключително странно — каза Уорик и почеса нос със сбръчканите си ръце. — По-рано той ни напада, а сега идва да ни защити, макар че сме определили награда за главата му. Не разбирам игричките му.

— Ако това е игра, бих искал да получа хода си. — Стърлинг запрати чашата си към стената, където тя се разби на по-малко от педя от главата на един прислужник. — Загубите ни възлизат на стотици хиляди златни монети. Изгубихме и двама от съдружниците си, а Инграм не прави нищо. Мадлин спокойно си стои зад крепостните стени на дома си, а нашият градоначалник пет пари не дава за справедливостта.

— Справедливостта в Ейнджълпорт винаги е била въздавана от нас самите — търпеливо каза Уорик. По принцип Стърлинг бе спокоен и разсъдлив, но погиналите му близки го бяха направили непредсказуем. — Освен това все още разполагаме с предостатъчно хора. Ако бяхме знаели за плана на Мадлин, щяхме да отблъснем наемниците и да ги изколим. В този случай тя имаше предимството на изненадата. Но ние не бива да допускаме подобно нещо да се случи отново. И няма да го допуснем. Трябва да я отстраним, относно това няма спор. Тя е заплаха. Остава въпросът: как да я отстраним?

— Останали са й прекалено много наемници, за да нападнем дома й. — Стърлинг се беше поуспокоил. — А и с подобно открито нападение рискуваме намесата на градската стража. Инграм с радост би се възползвал от повода.

— Бунтовете ни го наплашиха — каза Уорик. — С това те изпълниха предназначението си. При първата негова погрешна стъпка ще го свалим и жителите на Ейнджълпорт сами ще предоставят града в ръцете ни. Така че Инграм няма да посмее да се намеси.

Дурго се изправи и стовари огромния си юмрук върху масата. Изненадващото му избухване раздразни Уорик.

— Повече не бива да се държим като страхливци — каза Дурго Флин и изгледа събеседниците си. — Инграм, Мадлин и градът да вървят по дяволите. Време е да спрем да се боим от реакциите и плановете им и да действаме според собствените си желания. Мадлин трябва да умре. Без значение е какво си мисли Инграм. Аз предлагам да съберем всичките си сили и да ударим. Когато окачим трупа й на пристанището, благородниците ще разберат какво се случва с онези, които се изправят срещу нас.

Подигравателно бавно ръкопляскане последва думите му. Търговците се обърнаха към вратата, където тъкмо пристъпваше закачулен непознат. Усмихнат.

— Добре казано — рече Привидението. — Храбро, но глупаво. Точно каквото бих очаквал от Търговските лордове.

Стърлинг скочи на крака и сграбчи меча си. Дурго също изтегли оръжие, а Флинт не помръдна. Уорик бе развеселен от опита за театрална поява.

— Ти — ужасено промърмори Флинт. — Как така пазачите те пуснаха?

Привидението скочи върху масата и се усмихна по-широко.

— Убих ги, разбира се.

— Не искаме неприятности — напрегнато каза Стърлинг. Посетителят се обърна към него.

— Което е странно, предвид възнаграждението, което предлагате за главата ми. Все още ли се цупите, че убих Уилям? Неговият заместник, макар и още млад, изглежда далеч по-компетентен. Смятах, че ще се зарадвате на промяната.

Уорик би побеснял, ако някой си позволеше подобен коментар към баща му. Но Флинт само седеше вцепенен на стола си, доказвайки, че предишното му перчене е било без покритие. Уилям Амър си имаше недостатъци, но никога не би се напикал при вида на убиец. Останалите съдружници се бяха радвали на смъртта му, но те не бяха в състояние да оценят истинската му сила — способността за напълно обективен поглед върху нещата.

— Защо си тук? — попита Уорик. — Прекалено съм стар за гатанки. И не съм достатъчно глупав да се залъгвам, че бихме имали шанс, ако си дошъл да ни убиеш. Говори или изтегли меча си.

Привидението се поклони, а Уорик сдържа усмивката си. Значи убиецът не бе дошъл да убива. А по-подходящо място за преговори и сделки не би могъл да намери.

— За ваш късмет аз също не обичам да губя време. Трябва да призная, че плановете ви за мъст са забавни, но не биха променили нищо. Мадлин Кинън не е най-големият ви проблем. Лорд Инграм е този, когото би трябвало да окачите с главата надолу.

— Той разполага с истински войници — каза Стърлинг. — Мнозина от тях са били престъпници, преди да постъпят на служба при него. Дори и с обединени сили не бихме могли да се изправим насреща му, особено без валидна причина. Крал Едуин би побеснял от посегателството срещу един от благородниците му.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)