Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Танц с огледала
Танц с огледала - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танц с огледала

Электронная книга - «Танц с огледала». Краткое содержание книги:

Дълбоко в елфическите гори расте храст, чиито листа притежават потенциала да се превърнат в най-продавания наркотик на целия континент. Огромни богатства очакват съумелия да организира разпространяването му. Неколцина търговци от заможен пристанищен град изглеждат точните хора за подобно начинание. Само едно дребно обстоятелство стои на пътя на печалбите им: елфите смятат земята си за свещена. И не се поколебават да убият всеки, дръзнал да я оскверни.
Сред заплахата от зараждаща се война се преплитат множество интереси. Мнозина в крайморския Ейнджълпорт не са доволни от прекаления възход на търговците. Един от недоволните е и самият Лори Кинън. Друг е имитатор, вдъхновяващ се от примера на Хаерн, но преследващ неизвестна цел. Последвалите убийства принуждават Стражителя от Велдарен да напусне родния си град, за да търси отговори. А все по-силно измъчващите го съмнения тръгват заедно с него...
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 128
Перейти на страницу:

Той се обърна и продължи.

— Инграм отказа да ви предаде, защото знаеше, че неотдавнашните бунтове биха бледнели пред яростта, с която жителите биха реагирали на евентуална негова постъпка. Много от моите колеги в Келасар изпитват същите категорични чувства към вас, но на срещуположния полюс. И не биха се поколебали да се отправят срещу Ейнджълпорт, за да въздадат справедливост. Вие сте се превърнали в символ на човешката агресия срещу елфите. Още много ще умрат преди Инграм да си възвърне контрола над града, а моят народ най-сетне да приеме очевидната истина.

— И каква е тази истина? — попита Хаерн.

Посланикът се обърна и го погледна по начин, останал неразбираем за Алиса.

— Че ние чезнем. Властта ни над Дезрел отдавна е изчезнала. Ние ставаме все по-малко, а с всеки изминал ден човеците стават все по-силни. Един от вашите крале вече прогони наши сънародници и изпепели града им. — Той поклати глава. — Някой ден същите факли ще се понесат и към нас. Трябва да направя всичко по силите си, за да предотвратя това. Или поне да го отложа. Не искам да видя близките си да погиват по такъв начин. Няма да допусна трагедия като тази в Дезереа да се случи отново.

Вече бяха достигнали пътя. Алиса също започна да се обръща назад.

— Няма да ги видите — рече Гревен. — Но ви уверявам, че те ни следват. Имаме малко време.

— Трябва да има нещо, което да направя — каза Алиса. — Някакъв начин да предотвратя всичко това.

— Има. — Гревен погледна към града. — Ако изчезнете. Моите сънародници ще ви търсят, разбира се, и ще вярват, че Инграм ви крие. Но пък това ще ми предостави по-голяма свобода на действие в сравнение със сигурното знание, че вие се намирате под негова опека. На свой ред лорд Мърбанд ще обвини нас в лъжа, защото елфи са нахлули в тъмницата му. Това ще бъде трудно за заглаждане. Но докато вие оставате скрита, вярвам, че ще успея да удържа нещата под контрол.

— Трябва да се върнем във Велдарен — каза Хаерн, допрял длани върху дръжките на мечовете си. — Само там ще бъдеш в безопасност.

— Не — настоя Гревен. — Никога няма да успеете да пристигнете. Елфите ще наблюдават пътищата и ще ви проследят с лекота. Далеч преди да достигнете портите на Велдарен, десетки стрели ще са полетели към вас. Елате с мен обратно в Ейнджълпорт. Зная място, където да се скриете. Преодоляването на градските стени ще забави преследвачите ни достатъчно, за да изгубят дирята ви. А ако имаме късмет, може и да открием кой стои зад атаката над Лариса.

Прехапала устна, лейди Гемкрофт погледна към двамата си спътници. Хаерн сви рамене, а Зуса леко стисна рамото й.

— Стори онова, което смяташ за правилно — каза безликата.

Алиса си припомни напрегнатия миг в лагера и появата на посланика. Тя кимна.

— Да вървим — обърна се тя към Гревен. — И да се надяваме, че някой от боговете ще ни помогне да предотвратим войната.

Посланикът се усмихна и отново се поклони ниско.

— Разбира се, милейди. Последвайте ме.

Глава двадесета

Оцелелите Търговски лордове се бяха събрали на обичайното място, за да оценят ситуацията си. Масата пред тях бе отрупана с бутилки твърд алкохол, които непрекъснато подрънкваха. Нямаше значение, че от изгрева на слънцето бе изминал едва час. Сега не бе време за трезвеност.

— Аз имам късмета да държа богатството си във водата — каза Уорик Сън, облегна се назад и сключи ръце над корема си. — Наемниците на Мадлин опожариха дома ми, но това не е голяма загуба. Мъчно ми е единствено за картините. Бяха рисувани по поръчка.

— Със сигурност Арън би искал също да се отърве тъй леко. — Стърлинг изпразни поредната чашка. — Видя ли какво бяха направили с трупа му? Огърлица от собствените му черва. Негодници. Радвам се, че аз и моите хора не им останахме длъжни.

— Това е защото имаш нереален късмет — отбеляза Дурго Флин. — Аз изгубих пет кораба и много добри моряци. Но пък си нямах Привидението да защитава дома ми.

Споменаването на убиеца ги накара да замълчат за момент.

— Нереален късмет? — повтори Стърлинг. — Седмица подир погребението на дъщеря си се натъквам на братовия си труп в един пасаж. Това ли наричаш късмет?

Флинт Амър се размърда неловко.

— Ние побягнахме, когато видяхме наемниците. Нямаше какво да направим. Те избиха всичките ми братя.

— Не се съмнявам — подметна Стърлинг. — Какво съвпадение.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)