Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Дамаджите отново закимаха, но Асъм изцъка шумно с език и поклати глава.
– Брат ми е способен да отсече цяло дърво, за да може по-лесно да обере плодовете му.
Джаян го изгледа с омраза.
– Тогава какво предлага моят мъдър брат дама?
– Ще изпратим наблюдателите – каза Асъм, кимвайки към забулените дамаджи на кревакх и нанджи.
Те никога не говореха пред съвета, защото бяха свързани с по-големи племена. Кревакхите служаха на каджи, а нанджите на маджах.
Племената от наблюдатели се обучаваха за бой със специални оръжия и контролираха красиянската шпионска мрежа. Мнозина от техните разпитвачи говореха езика на чините и имаха свои контакти из целия Дар на Еверам. Дори по-нисшестоящите им шаруми можеха да се придвижват незабелязано и да преминават през бариерите толкова лесно, колкото алагаите се издигаха от бездната.
– Намерете децата, а ние ще намерим бунтовниците и симпатизантите им – каза Асъм.
– А после? – попита Джаян.
– После ще екзекутираме всички – отвърна Ашан. – Бунтовници, симпатизанти и дори децата на чините, за да напомним на зеленоземците, че съпротивата е безполезна и какви са последствията от нея. А от останалите чини ще направим ний’шарумски наблюдатели и следващия път самите момчета ще се борят срещу спасителите си.
Иневера запази центъра си, макар Ашан да се беше отклонил от предначертаното. Убиването на шепа деца все пак беше проява на милосърдие, в сравнение с клането, което предпочиташе Джаян, но тя не знаеше дали ще може да го позволи, когато настъпи моментът.
– Много добре – каза Джаян. – Аз ще изпратя наблюдателите, както заповядахте.
Аз. Опасна дума. Въпреки всичко Джаян бе поел контрола върху търсенето. Като шарум ка, това беше негов дълг и право, но Иневера бе възнамерявала наблюдателите да докладват на трона – на нея – за да се избегнат неволни прояви на жестокост.
Тя си пое дълбоко дъх, запазвайки центъра си. Трябваше да се правят жертви. Разполагаше с достатъчно шпиони в двора на шарум ка, а нейните кревакхски и нанджийски сестри съпруги щяха да предупредят своите дама’тинги да бъдат нащрек и да съобщават за всичко, което дочуят.
Ашан ѝ остави няколко секунди, за да говори, ако реши, след което удари с жезъла си по пода.
– Значи, е решено. Изпрати наблюдателите си, шарум ка. Очакваме редовни доклади за напредъка ти.
Джаян хвърли един самодоволен поглед към Асъм, завъртя се на пети и закрачи към вратата, където го чакаше новият му телохранител Хасик.
Минаха три дни без никакви новини за бунтовниците или отвлечените ний’шаруми и Абан усещаше мрачното настроение по улиците. На пазара беше още по-зле.
Дал’тинги, кхафити и чини бяха започнали да съжителстват спокойно на пазарището, но всичко това се промени след нападението над шараджите и отвличанията. Сега красиянците заобикаляха отдалеч зеленоземците и ги гледаха с недоверие. Избягваха да развързват и кесиите си, така че търговията на чините замря.
Дама патрулите на пазара се бяха увеличили значително, като даматите дори не си правеха труда да окачат алагайските опашки на коланите си. Оръжията винаги бяха в действие дори само за да разчистят пътя около тях от чини или да привлекат вниманието на онези, които търсеха за разпит.
А тези разпити, от които се страхуваха всички на пазара – от най-нисшия чин до самия Абан – се провеждаха все по-често. На шарумите им беше забранено да разбиват врати и да претърсват навсякъде, но даматите си търсеха и най-малкия повод да ровят навсякъде, а те имаха широки пълномощия.
Абан наблюдаваше през капаците на шатрата си как двама дамати от племето каджи разпориха роклята на една чинска жена на гърба посред улицата и ѝ нашариха гърба с бичовете си, защото не бе забулена както трябва.
Улисана в работата си, тя просто беше наметнала воала на главата си.
Абан спусна капаците, за да не чува писъците ѝ.
– Моля се на Еверам скоро да намерят бунтовниците – каза той. – Това се отразява зле на бизнеса.
– Ако може да бъде направено, то кревакхите ще го направят – каза Керан. – За мен беше чест да служа с някои от тях в Алагай’шарак. На Ала не съществуват по-добри следотърсачи.
Строевият офицер все още се чувстваше неудобно на пазара, но Абан не можеше да си позволи лукса да го остави в имението си да обучава новаците. Животът му зависеше от положението и опита на Керан.