Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Абан сви рамене.
– Това е рядко срещано умение дори сред билкарите и всички отричат да са запознати с него. Не са чак толкова глупави, за да си мислят, че няма да го използваме срещу тях.
– Ще ти дам разрешение за задържане – каза Иневера. – Щом жените не се поддават на подкупване, ще приложим по-твърди мерки. И ми донеси няколко от тези гърмящи пръчки. Това е твърде опасно оръжие в ръцете на чините.
Абан кимна.
– Внимавайте изключително много с тях, дамаджа. Двама от хората ми бяха убити от взрив, докато се опитваха да преместят една купчина от тях, която беше залежала в склада.
– Подозираме ли някого за престъплението? – попита Иневера.
Абан поклати глава.
– Фойерверките имат къс фитил, но никой не е бил видян да бяга от сградата преди взрива. Сред мъртвите има чини. Някой от тях трябва да е запалил фитила и да е загинал като мъченик.
– Значи, все пак чините имат стомана в себе си – каза Иневера. – Жалко, че я хабят в Дневната война, а не в Алагай’шарак.
– Дамаджите няма да стоят със скръстени ръце – каза Абан. – Дарът на Еверам ще бъде залят с кръв.
Иневера кимна.
– Все повече ще се присъединяват към Джаян. Никой няма да попречи на шарумите му да вземат контрола над града.
– За да го защитят. – Сарказмът на Абан си личеше в аурата, а не в думите му.
– Точно така – съгласи се Иневера.
– Което е още по-добра причина да го отпратим надалеч от тук – каза кхафитът.
Иневера го изгледа с любопитство. Това бе най-голямото ѝ желание, но как...? Ето. Тя го съзря в аурата му. Хитрият Абан имаше план. Или поне си мислеше, че има.
– Изплюй го, кхафите! – сопна му се тя.
Абан се усмихна.
– Лактън.
Това ли беше планът му? Може би го беше надценила.
– Едва ли смяташ, че Лактън може да ни е приоритет, след като Ахман изчезна, а бунтът тропа на портите ни.
– Още повече – рече Абан. – Лактънци изпратиха десятъка от реколтата на херцога си преди по-малко от седмица. Тази реколта ни трябва, дамаджа. Не мога да опиша колко. Ако алагаите продължат да нападат хранителните ни доставки, това може да е единственото нещо, което да изхрани армията ни през зимата. Всичко е подготвено.
– И как трябва да убедя шарум ка и дамаджите да изпратят воините си на едноседмичен труден поход, при положение че Шарик Хора още гори? – попита Иневера.
– Пфу. – Абан посочи торбичката с хора на Иневера. – Хвърлете заровете и кажете, че господарите на докове стоят зад атаката. Настоявайте най-големият ви син да тръгне натам като Чука на Еверам, за да ги размаже и да превземе града.
Иневера повдигна вежда.
– Предлагаш ми да излъжа дамаджите за онова, което съм видяла в свещените зарове?
Абан се усмихна.
– Дамаджа, моля ви. Не обиждайте и двама ни.
Иневера не се сдържа и се разсмя. Не ѝ беше приятно да го признае, но кхафитът бе започнал да ѝ харесва. Идеята му си имаше своите достойнства.
Тя бръкна в торбичката си и извади заровете с лявата си ръка, а с дясната измъкна извитата си кама.
– Протегни ръка.
Кхафитът видимо пребледня, но не посмя да откаже. След като хора се намокриха с кръвта му, той продължи да наблюдава като омагьосан, макар и ужасен, как тя ги разклати в шепата си и те засияха.
– Еверам, създателю на Рая и Ала, който ни даваш светлина и живот, твоите деца имат нужда от съвет. Трябва ли да изпълним плана на кхафита и да нападнем езерния град?
Заровете проблеснаха, когато ги хвърли, и се завъртяха, подхванати от магията. Гледката бе позната на Иневера, но Абан зяпна изумено, когато тя започна да оглежда символите, търсейки отговора.
~Ако няма с кого да се бият, шарумите ще се разкъсат на парчета.~
Изненадващо ясен отговор, защото напоследък отговорите на заровете бяха твърде неразбираеми, и въпреки това озадачаващ. Нито бяха одобрили, нито отхвърлили плана.
Тя ги разклати отново.
– Еверам, създателю на Рая и Ала, който ни даваш светлина и живот, твоите деца имат нужда от съвет. Ще има ли успех нападението над Лактън?
~Езерният град няма да се предаде лесно без проницателност.~
Иневера гледаше символите. В армията на Избавителя проницателност се откриваше трудно.
– Какво ви казаха? – попита Абан.
Иневера не отговори на въпроса му, а просто събра заровете.
– Това не решава проблема с бунта и риска, че Джаян ще се завърне, покрит със слава и още по-силни претенции за трона.