Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Може би планът на Еверам имаше нужда от чински бунт или гражданска война в Красия и познанието за това, как да бъдат прекратени, преди да им е дошло времето, можеше да прати всичко в иневера. А може би тя си беше навлякла гнева Му и Еверам бе избрал повече да не ѝ проговаря.
Може би детето на северната курва също е иневера. От тази мисъл ѝ се догади. Посрещна виковете на дамаджите почти с благодарност, че са върнали мислите ѝ към настоящето.
– Още от началото повтарям, че сме твърде благи в умиротворяването на чините – мърмореше дамаджи Кезан. – Позволихме им да се огънат, когато трябваше да бъдат пречупени.
– Съгласен съм – каза дамаджи Ичач, сякаш за да напомни на Иневера, че нещата са отишли твърде на зле.
Щом Кезан и Ичач бяха на едно мнение, слънцето спокойно можеше да започне да изгрява от запад.
По отношение на двора на андраха заровете бяха по-конкретни. Засега можеше да контролира Ашан. Синовете ѝ щяха да приемат бунта не като криза, а като възможност да се сдобият със слава при потушаването му. Но дамаджите бяха възрастни мъже, свикнали с удобствата на Дара на Еверам. Заплахата за собствеността им ги плашеше повече от децата на Ний.
– Трябва да изгорим селата, където са били извършени нападенията – каза дамаджи Енкаджи. – Да увесим осакатените тела на всеки мъж, жена и дете по дърветата и да оставим алагаите да се нахранят с тях.
– Лесно ви е да го кажете, дамаджи, когато не са нападнати вашите земи – тросна му се дамаджи Чусен.
Нападението срещу шунджин беше проведено в новата столица на племето.
– Чините няма да се осмелят да нападнат земите на мендинг – похвали се Енкаджи и Иневера се замисли над думите му.
Бунтовниците бяха избягвали земите на петте най-могъщи племена – каджи, маджах, мендинг, кревакх и нанджи – но ако Северът наистина им помагаше, това беше само началото.
– Храната и без това не стига, след като алагаите изгориха полетата по Новолуние – каза Ашан. – Не можем да си позволим да горим още полета или да изколим онези, които се грижат за тях, ако искаме да доживеем до пролетта.
– Как можем да попречим на чините да подпалят и полетата? – попита Семел от анджха. – Дори най-големите племена не разполагат с достатъчно мъже, за да предпазят земята от собственото ѝ население.
– Не можем да оставим това ненаказано, андрахо – каза Алеверак. – Чините ни нападнаха през нощта, когато всички мъже са братя, избиха даматите и изгориха свещените ни земи. Трябва да отговорим, и то бързо, иначе само ще окуражим врага.
– И ще го направим – отвърна Ашан. – Прав сте, че не можем да позволим това. Трябва да намерим виновните и да ги екзекутираме публично, но ако накажем всички чини заради действията на неколцина, само ще подхраним редиците на бунтовниците.
Иневера скри усмивката си. Ашан беше изрекъл думите точно както го беше инструктирала, макар първата му реакция на новината за нападенията да не се различаваше от тази на Енкаджи.
– Простете ми, андрахо, но всички чини са виновни – рече дамаджи Рейджи от баджин. – Те укриват бунтовниците и децата. Има ли разлика между това, да са подпалили огъня или да са предложили мазето си като укритие?
– Трябва да им покажем, че непокорството се заплаща – рече Джаян, удряйки с копието си по пода. – Висока цена, платена от всички, така че следващите бунтовници да бъдат предадени от собствения си народ, защото се страхува от гнева ни.
Мнозина от дамаджите закимаха нетърпеливо, като обръщаха скептичните си погледи към Ашан.
– Брат ми е прав – обади се гръмогласно и Асъм, привличайки погледите към себе си. – Но следата е все още топла и ще проявим глупост, ако я зацапаме. Можем да решим как да накажем помощниците, след като екзекутираме бунтовниците и си върнем откраднатите деца.
Джаян го погледна с открито недоверие, но захапа стръвта.
– Затова искам да взема Копията на Избавителя и да избия всяка врата, да преровя всяко мазе и да разпитам всички роднини на отвлечените момчета. Ще ги намерим.