Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Последното особено притесняваше Иневера. Тя имаше нужда от Абан повече от всякога. Тялото му не ѝ беше от полза, но умът...
Тя се приближи бързо до него и кхафитът се отдръпна назад така, сякаш бе видял отровна змия, и изписка като жена.
– Стой спокойно и не мърдай – сопна му се тя. – Аз съм дамаджа, но си оставам и дама’тинга.
Макар Иневера рядко да лекуваше други, освен Ахман, тя не бе изгубила лечителските си умения, усвоени през десетилетията, прекарани в лечителския павилион на дама’тингите. Разширените зеници на кхафита, продължителните паузи в говора му, всичко говореше за травма на главата.
Тя бръкна в торбичката си, за да извади лечителските си хора – защитени кокалчета от пръстите на мисловен демон, облечени в тънко фолио от електрум, което фокусираше силата им и ги предпазваше от слънцето. Иневера бързо завъртя защитите им, докато не получи правилната конфигурация, и ги активира.
Кръвта се изтегли от окото му, а малките одрасквания по лицето се покриха с коричка, която изпадна за миг. Но Иневера не прекрати потока от енергия, докато не се убеди, че мозъкът му няма отоци или увреждания.
Най-накрая Абан си пое дълбоко дъх и се отдръпна назад. Очите му си бяха възвърнали познатия блясък.
Той се засмя на глас.
– Шарумите право казват, че магията е по-силна от коузи. От двайсет години не съм се чувствал толкова енергичен и силен.
Той погледна с любопитство към крака си, след това се изправи, оставяйки патерицата си на възглавниците. За миг изглеждаше стабилен, ала после подгъна коляно, за да подскочи леко, обаче кракът се изкриви. Единствено благодарение на дългогодишната си практика успя да падне върху възглавниците, а не на пода.
Иневера се усмихна.
– Ти отхвърли предложението ми да изцеля крака ти, кхафите. Някой ден може да ти го предложа отново, но няма да е безплатно.
Абан кимна и ѝ се усмихна в отговор.
– Дамаджата ще се справи много добре на пазара.
Всъщност Иневера беше израснала на пазара, но не искаше Абан – или който и да е друг – да научава за това. Семейството ѝ бе запазило анонимност заради собствената си безопасност, а вече имаше твърде много хора, които може би знаеха тайната ѝ.
– Като комплимент ли трябва да приема това, че ме приравняваш към дъщерята на някой търговец кхафит?
Абан се поклони.
– Това е най-големият комплимент, който мога да дам, дамаджа.
Тя изсумтя, преструвайки се на поуспокоена.
– Достатъчно време изгубихме. Кажи ми всичко, което си спомняш за атаката.
– Седемнайсет мъртви при взрива, сред които и един дама – отвърна Абан. – Други четиресет и трима са ранени, а храмът е пострадал сериозно. Много от костите на героите, които украсяваха стените му, са унищожени.
– Как е възможно това? – попита Иневера. – Взривът стана посред бях ден, няма как да е хора магия.
– Мисля, че чините са използвали гръмотевични пръчки – каза Абан.
– Гръмотевични пръчки ли?
– Чински фойерверки – отвърна кхафитът. – Ние употребяваме предимно течности и масло, но те имат прахове. Повечето създават само светлини и шум при празненствата, но когато са натъпкани в хартиени рула, вършат работа в рудниците и при строежите. Виждал съм Лийша Пейпър да ги използва с голям успех срещу алагаите.
Иневера се намръщи, изгубвайки за миг самоконтрола си. Наложи бързо маската на лицето си, но кхафитът несъмнено нарочно беше споменал името, за да види реакцията ѝ.
– Рискува повече, като произнесе това име, отколкото когато се появи непоканен в приемната ми – рече тя. – Не си мисли, че съм толкова глупава и не съм забелязала, че имаш пръст в авантюрата на съпруга ми със северната курва.
Абан сви рамене, без да си прави труда да отрича.
– Сега Лийша Пейпър е най-малкият проблем за дамаджата.
„Де да беше така“, помисли си Иневера.
– Искам подробно описание за изработката на тези фойерверки оръжия.
Абан изпусна дъха си.
– Това ще е проблем, дамаджа. Самият аз притежавам няколко от тези пръчки, конфискувани от мините, които поехме след превземането на Дара на Еверам от Избавителя, но изработката им представлява загадка. Чините са свикнали техните билкари да предават устно информацията на чираците си, вместо да я записват.
– И никой от шпионите ти не е успял да ги подкупи, за да издадат формулата? – попита Иневера. – Разочарована съм.