Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Говори – повтори тя. – Ашия пази съня ми. Няма нищо, което да не мога да ѝ доверя.
– Чините са се разбунтували – каза Абан.
Иневера не осъзна веднага думите му. Бунт? От зеленоземците?
– Невъзможно – рече тя. – Немислимо. Чините от форт Райзън се пръснаха като ударена с чук чиния пред армиите ни, а селяните се предадоха без борба. Не биха се осмелили да ни се противопоставят.
– Чиниите се чупят лесно – каза Абан, – но оставят след себе си хиляди парченца, която могат да ни порежат, ако не внимаваме.
Стомахът ѝ се сви. Тя си пое дълбоко дъх и намери центъра си.
– Какво се случи?
– Шараджите в седем чински села са подпалени – рече Абан. – Едновременно, при звука на роговете, обявяващи края на Алагай’шарак, докато всички воини и най-големите ний’шаруми са навън.
– Децата? – попита Иневера.
Най-големите ний’шаруми, момчета на дванайсет или повече години, се използваха като наблюдатели или куриери между Пазачите в Алагай’шарак, но най-младите момчета, между седем и единайсет години, би трябвало да спят в казармите.
– Изведени са преди пожарите – отвърна Абан. – Както красиянските деца, така и чинските. Даматите, които са ги наглеждали, са били брутално избити.
Иневера стисна зъби. Всичко беше заради децата. Събирането им за Хану Паш беше най-трудното изискване, което красиянците бяха поставили пред чините, след като те се бяха подчинили и бяха опрели чела в земята пред даматите.
Чините бяха готови да се бият заради децата си. Тя се зачуди колко ли време се бяха срещали тайно, за да планират това. А още по-коварно бе отнемането на красиянските деца, които бяха достатъчно малки, за да им пречупят волята. Отгледани като чини, те щяха да се превърнат в ценни шпиони за зеленоземците.
Седем пожара. Седем села. Нищожна частица от стотиците села из Дара на Еверам, но въпреки това значителен брой. Свещено число. Едва ли беше съвпадение.
– Кои племена са ударени? – попита тя, макар да се досещаше за отговора.
– Шунджин, халвас, кханджин, джама, анджа, бейджин и шарач – отвърна Абан. – Седемте най-малки. Онези, които ще пострадат най-силно от загубата на шараджа и ний’шарумите.
Иневера не се изненада. Враговете им ги бяха проучили добре.
– Заловихте ли виновните? – попита тя.
Абан поклати глава.
– Не са мои, че да ги залавям, дамаджа, А шарумите все още се опитват да попречат на разпространяването на пожарите. Виновниците са изчезнали в нощта.
„Нощта, от която се страхуваха, преди да се появи армията ни – помисли си Иневера. – Ние ги научихме да се изправят срещу нощта, а сега те се обърнаха против нас.“
– Казваш, че пожарите още горят – рече Иневера. – Как успя да получиш информацията толкова бързо? Преди дамаджите, които управляват тези села, и преди самия андрах?
Абан се усмихна и помръдна с рамене.
– Имам свои контакти във всяко село в Дара на Еверам, дамаджа, и им плащам добре за новини, които биха ми донесли печалба.
– Печалба? – попита Иневера.
– В хаоса винаги може да се открие печалба, дамаджа. – Абан погледна към Ашия. – Дори ако човек трябва първо да откупи живота си.
Иневера махна с ръка и Ашия се оттегли, като се скри в сенките. Не напусна стаята, но за миг дори Иневера я изгуби от погледа си.
– След колко време ще научат дамаджите за това? – попита тя.
Абан сви рамене.
– Най-много след час. Вероятно по-скоро. Ще се лее кръв, дамаджа. Реки от кръв, когато не успеят да открият виновните.
– Какво те кара да смяташ, че няма да успеят? – попита Иневера, макар да бе съгласна с него.
– Минаха повече от шест месеца, откакто ги завладяхме, дамаджа, и местните дамати дори не говорят езика им, камо ли да разбират културата им – отвърна Абан. – Вместо това им наложихме нашия език и нашия начин на живот.
– Начинът на живот на Евджаха – рече Иневера. – Начинът на живот на Еверам.
– Начинът на живот на Каджи – каза Абан. – Разтълкуван през вековете от подкупни дамаджи за тяхна собствена облага.
Иневера сви устни. Беше чувала много пъти как Абан шепне богохулни слова в ухото на мъжа ѝ и всъщност често бе съгласна с него, но едно бе да не обръща внимание на думи, които не би трябвало да чува, а съвсем друго бе да ѝ ги кажат в лицето.
– Внимавай с богохулството, кхафите – каза му тя. – Знам цената ти, но няма да бъда толкова търпелива, колкото съпруга ми.