Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Облекчение заля аурата на Абан. Смяташе, че я е убедил.
– Ще ви бъде по-лесно да изтребите бунтовниците, ако отпратите Джаян надалеч. Така ще укрепите властта си. – Той се ухили. – Може да извадим късмета да го улучи някоя заблудена стрела.
Иневера му зашлеви плесница и ноктите ѝ оставиха кървави следи по бузата му. Дебелият кхафит се изтъркаля на пода и притисна длан към лицето си с изпълнени със страх очи.
Иневера насочи заплашително пръста си към него и единият от пръстените ѝ припламна драматично.
– Колкото и да ме дразни той, не забравяй, че говориш за най-големия ми син, кхафите.
Абан кимна, претъркули се на колене и притисна чело към пода.
– Простете ми, дамаджа. Не исках да ви обидя.
– Ако съжаля дори малко за това решение, кхафите, ти ще съжалиш хилядократно повече. Сега се махай от тук. Съветът ще се събере скоро и не искам да видят, че се измъкваш от покоите ми.
Абан взе патерицата си и излезе с накуцване от стаята толкова бързо, колкото му позволяваше сакатият крак.
Когато вратата се затвори зад гърба му, тя се наведе, за да хвърли отново заровете. Повече от ден не ги беше питала за съдбата на съпруга си, но щеше да се наложи да почака още. В светлината на последната атака и налудничавия план на Абан беше лесно да забрави, че днес бе първият ден от Новолунието. Ако то приличаше на предишното, народът ѝ щеше да се нуждае от целия си късмет, за да оцелее без Ахман.
– Еверам, създателю на Рая и Ала, който ни даваш светлина и живот, твоите деца имат нужда от съвет. Какво ще ни донесе тази нощ Новолунието и как трябва да се подготвим?
Тя разклати заровете и ги хвърли, като разчете символите с лекотата, с която четеше написани на лист думи.
~Алагай Ка и князете му няма да дойдат в Дара на Еверам при това Новолуние.~
Интересно. Очите ѝ пробягаха по останалите символи и тя се сепна. За пръв път от седмици, в единствения ден, в който не ги беше попитала за съдбата на Ахман, заровете ѝ подхвърлиха късче информация.
И целият ѝ свят се срина.
~Ще отидат да осквернят трупа на Шар’Дама Ка.~
Абан наблюдаваше кръга от най-близки съветници на андраха – Асъм, Асукаджи, Алеверак и Джаян – от малкото си писалище в сенките на Черепния трон. Съветът, който включваше всичките дванайсет дамаджи, щеше да бъде свикан едва след като Иневера заемеше мястото си и приключеха вътрешните дебати. Абан вече ги чуваше как се препират в преддверието.
Обикновено никой от тях не обръщаше внимание на Абан, освен ако той не заговореше, а понякога дори и тогава. Абан беше достатъчно мъдър, за да ги окуражава, говореше само когато се обръщаха към него, а откакто Ахман го нямаше, това се случваше рядко.
Иневера не бе излизала от покоите си от доста отдавна. Какво я задържаше там толкова време? По улиците избухваха бунтове, а дамаджите всеки момент щяха да изгубят контрол.
– Първо ни нападат през нощта – извика Алеверак, – а сега, в първия ден от Новолунието, оскверняват костите на нашите воини и самия храм на Еверам! Това е възмутително!
– Нищо не се случва, освен ако Еверам не го е пожелал. – Дамаджи Асукаджи беше скрил ръцете си в широките ръкави на робата си и се държеше за лактите, както бе свикнал да прави, след като двамата с Асъм бяха принудени да стоят далеч един от друг. Липсата на бръчки по лицето на водача на най-голямото племе в Красия разкриваше, че той едва бе навършил осемнайсет. – Това е знак, който не трябва да пренебрегваме. Създателят е разгневен.
– Така става, когато се държим добре с чините след мерзките им нападения над шараджите! – каза Джаян. – Показахме слабост, което само ги окуражи за нови прояви на агресия.
– Този път трябва да се съглася с брат ми – каза Асъм. – Нападението над Шарик Хора не трябва да остане ненаказано. Еверам иска да бъде заплатено с кръв.
„Еверам – помоли се Абан, докато записваше думите им, – ако сега пред мен се появи чаша коузи, ще дам една от съпругите ми на дама’тингите.“
Но както обикновено, Създателят изобщо не слушаше Абан. Всички те, Джаян, Асъм, Асукаджи, бяха деца, принудени да играят роля, която не отговаряше на опита им. Ръката на Ахман трябваше да ги ръководи още дълги години. Вместо това сега на раменете им лежеше съдбата на света.
Той прикри потреперването при тази мисъл.
– И ще получи пълно езеро.
Никой не беше забелязал, че дамаджата е излязла от покоите си. Дори Абан, макар че тя стоеше само на няколко крачки от него. Той ѝ хвърли един бърз поглед, достатъчен, за да забележи, че си е сложила нов грим, който не успяваше да прикрие напълно подпухналите ѝ очи.