Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Дуумхамър закрачи, замислен. Той имаше доверие на преценката на Килрог, но тя означаваше, че няма да има достатъчно воини, с които да се изправи срещу Алианса с надеждата да победи. Трябваше да продължи по друг път.

— Остани тук — каза накрая той. — Запази колкото воини са ти нужни, за да удържате джуджетата и човеците. Аз ще продължа към Блекрок Спайър, където ще можем да се отбраняваме по-успешно.

После се загледа в по-възрастния вожд.

— Ако можете, елате после при нас. Може да изненадате човеците в гръб. А може и още от нашите да се появят или от небето, или от Тъмния портал — Дуумхамър изправи рамене. — Но Блекрок Спайър е нашето укрепление. Ако не можем да победим човеците там, няма да можем да го направим на никое друго място и войната е загубена.

Килрог кимна. За миг се загледа във Военачалника на Ордата и после проговори с такъв благ глас, какъвто Дуумхамър никога не бе чувал от посивелия оркски вожд.

— Ти взе правилното решение — каза му Килрог. — Аз също съзнавам сериозността на предателството на Гул’дан. Той щеше да ни върне обратно към времето преди построяването на Портала, когато бяхме подивели от гняв, глад и отчаяние.

Той кимна.

— Каквото и да се случи, ти поне върна честта на хората ни.

Дуумхамър кимна и изведнъж се изпълни с чувство на уважение и дори обич към едноокия вожд, към когото винаги бе изпитвал страх и неприязън. Той винаги бе смятал Килрог за брутален див воин, който се интересува по-скоро от слава, отколкото от чест. Вероятно през всичките тези години е грешал за него.

— Благодаря — отвърна накрая той.

Нямаше какво повече да си кажат и Дуумхамър се обърна и се насочи към клана си. Трябваше да раздаде заповедите си и отново да поеме на път. Може би за последно.