Интервенция [bg]

— Джеймс е твърдоглавецът, не аз.

— Извинявай. Прав си. Ти беше въздушният десантчик.

— А ти беше задникът. Спомням си го добре — каза Шон. — И като такъв, почти винаги беше на страната на твърдоглавеца, точно както си мисля, че ще бъдеш тази вечер. Предупреждавам те обаче, че тази вечер ще си връщам. По време на споровете ни през годините, винаги сме стигали до точка, в която Джеймс хвърля коза си: вярата! Това може ли да се обсъжда? Добре, тази вечер ще ревизирам някои от тези спорове, само че този път имам факти на своя страна. Ще е забавно. Мога да ти го обещая.

Внезапно двамата стари приятели, седнали на задната седалка в таксито, се погледнаха един друг и се усмихнаха. После се разсмяха.

— Можеш ли да повярваш? — попита Шон.

Джак поклати глава:

— Държим се като тийнейджъри.

— По-скоро като деца — поправи го Шон. — Но аз само изпускам парата. Не се притеснявай, ще се държа прилично с Джеймс.

Таксито отби и спря пред лабораторията за изследване на ДНК, и Джак изтича вътре да помоли охраната за количка, която да ги чака на товарната рампа. След малко двамата с Шон разтоварваха стъклата и ги складираха върху количката. Джак потупа най-горната купчина, останал без дъх.

— Стъклата може и да не се забелязват, когато гледаш през тях, но ти казвам, че са дяволски тежко нещо — кимна Шон и прокара опакото на ръката си по потното си чело.

— Да се надявам ли, че ще можеш да изкачиш това до горе? — попита Джак, все още с ръка върху горния пакет.

— Няма проблеми. Ще извикам госпожа Флиртуваща Независимост да даде едно рамо.

— На твое място не бих се обиждал на Алекс — каза Джак. — Той е просто от онези много доброжелателни, отзивчиви хора. Обича всички и всички го обичат.

— Нямам нищо против Алекс. Проблемът ми е, че не знам докъде може да стигне Сана. Разбираш ли какво ти казвам? Ето, да вземем косата й, която обсъждахме. Беше великолепна, дълга и й казах да не я подстригва, но тя въпреки това я подстрига. Помоля я да направи някои дребни неща вкъщи, като например да ми изглади ризите. Отвръща ми, че и тя работела не по-малко от мен. Казвам й, че ще изрина снега и ще изхвърля боклука. И знаеш ли какво ми отвръща?

— Представа нямам — каза Джак, надявайки се, че тонът му дава ясно да се разбере, че не иска да знае.

— Тя ми казва, че искала да се разменим — аз да съм изгладел, а тя щяла да изрине снега и да хвърли боклука. Представяш ли си?

— Съжалявам — каза Джак неопределено, отказвайки да влиза в дискусии за трудностите в брака. — Какъв ти беше адресът? — попита той, за да смени темата.

— Мортън стрийт №40. Спомняш ли си как се стига дотам?

— Смътно — призна Джак. Той извади малко тефтерче и записа адреса. — Хубаво. Стига жена ми да няма други планове, ще бъда там към седем. А утре? Планирате ли да работите? Ако решите да работите и нямате нищо против, бих искал да намина и да видя как вървят нещата.