Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
По-дългата версия за края на романа201 *202
— Ах, мили мой Тристан, защо ли
ми е живот опустошен?
Умряхте от любов по мен, [3240]
а аз от скръб по вас умирам,
защото мъртъв ви намирам.
Уви, на време аз не смогнах
да дойда, за да ви помогна, [3244]
и ни утеха, ни покой
не ще намеря, мили мой…
Дойде на щастието краят.
Ех, да не бе излязла тая [3248]
проклета буря, щях да стигна
навреме, щях да ви привдигна,
да ви прегръщам и целувам
и с думи да ви излекувам. [3252]
Щях да ви спомня радостта,
насладите и горестта,
с които чувството любовно
обвърза двама ни съдбовно. [3256]
Не смогнах да ви изцеря…
Тогава нека с вас умра:
за мен ще бъде най-добре
смъртта навек да ни сбере. [3260]
След като приживе ви бях
тъй вярна, сторила бих грях,
ако ви, мили, надживея.
Тристан, как искам да се слеят [3264]
телата ни във вечността.
До него ляга после тя,
притиска го до свойта гръд
и нежно, за последен път, [3268]
целува го ту по страните,
ту по устата и очите…
И после Богу дух предава.
Изолда вярна му остава, [3272]
без да се плаши от смъртта,
за да пребъде любовта203
Така приключва, мили хора,
таз покъртителна история… [3276]
Томас на вас я посвещава
и с разказа си поздравява
онез, които се обичат
и своите души обричат [3280]
на тегоби и изпитания,
и на безименни страдания:
и похотливци, и ревнивци,
и нечестивци, и свенливци, [3284]
които някой ден решат
тез стихове да прочетат.
Представих ви я, както можех,
и само истината вложих, [3288]
тъй както бях ви обещал.
Бях предварително събрал
поеми, разкази предания;
със много труд и със старание [3292]
поукрасих я, както знам,
така че влюбените там
да се познаят и да могат
при всяка болка и тревога, [3296]
от любовта им породени,
да се почувстват утешени. [3298]
Перейти на страницу: