Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

такава силна нужда има [2892] от вас нещастният Тристан! Заради вас той бе изгнан, изгуби свойто положение и кралското благоволение. [2896] Спомнете си как сте се клели, как тъжно сбогом сте си взели в градината, как на раздяла с целувка нежна сте му дала [2900] тоз пръстен. И с какъв обет! Тристан се чувства толкоз клет, че щом не му се притечете на помощ, сигурна бъдете, [2904] че скоро ще умре… Това е което днес от вас желае. Той този пръстен ви дарява в знак, че на вас се уповава. [2908] Не се бавете, отидете при него и му помогнете.         С каква неизразима болка, с какво съчувствие и с колко [2912] тревога го изслушва тя! Голяма е опасността, която над Тристан виси. Как би могла да го спаси, [2916] щом смъртоносно е ранен? Тя се обръща към Бранжиен и с нея своя страх споделя: Тристан бил болен на постеля, [2920] едва бил станал, за да прати със тази тъжна вест в палата приятеля си Каердин. За него имало един [2924] единствен изход: лично тя да го избави от смъртта. Ала какво да предприеме, какво решение да вземе? [2928] Съдбата на Тристан у тях извиква плач, тревога, страх и те от скръб и състрадание почти изпадат в отчаяние. [2932] След като се поколебават, накрая дамите решават да тръгнат с Каердин на път, защото искат да спасят [2936] приятеля си от смъртта. Когато идва вечерта, необходимото те вземат, и крадешком на път поемат, [2940] дордето всички други в сън са се унесли, и навън през таен изход те излизат и на брега на Темза слизат. [2944] Там лодка чака ги на кея, кралицата се качва в нея, гребат изпърво със веслата, но за късмет попътен вятър [2948] задухва и платната вдигат. Така до кораба те стигат и щом се в него настаняват, той вдига котва и отплават [2952] с благоприятни ветрове покрай незнайни брегове; ту към Висан, ту към Трепор, ту към Булон отправят взор, [2956] покрай Нормандия минават и малко се успокояват с усещането си, че вече целта не е така далече. [2960] Попътен вятър продължава да духа и да ускорява самотния презморски кораб и той все тъй водата пори. [2964]         Линее, гърчи се Тристан, върху леглото прикован, ужасни болки той изпитва, макар че лек след лек опитват [2968] дано да бъде изцерен. Ала Тристан е убеден, че дойде ли Изолда тук, от нея (и от никой друг) [2972] той ще получи утешение и от бедата избавление. У него още има вяра, че ако все пак жив го свари, [2976] тя непременно ще успее тревогите му да разсее, и че ще бъде той спасен. Тристан изпраща всеки ден [2980] свой близък на брега да види дали тя с кораба не иде. Дори предлага някой път леглото му да занесат [2984] на пристана — да наблюдава дали оттам не се задава дългоочакваният кораб със бялото платно на борда. [2988] Та без кралицата любима какво значение ще имат богатства, подвизи, имот? Тя е надежда за живот. [2992] Но често пъти се завръща обезверен, отчаян вкъщи. Дали не липсва й желание да спази свойто обещание? [2996] Той предпочита в този случай от други хора да научи това, а не да види сам, че идва корабът, но там, [3000] уви, кралицата я няма. Тъгата му е тъй голяма, че и със своята жена за своята злочестина [3004] говори: уж че се боял, че Каердин не е успял да срещне лекари способни.