Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
Но чуйте на какви злокобни [3008]
премеждия, на колко мъка
кралицата ще се натъкне.
Таз покъртителна история
ще развълнува всички хора, [3012]
които любовта познават.
Когато суша се задава
и пътниците със надежда
и радост към брега поглеждат, [3016]
от юг, на кораба насреща,
се вдига вятър и зловещо,
със силен тътен, страховито
върху му тутакси налита. [3020]
Моряци всуе се морят
платната му да извъртят,
но ураганен дъжд и град
въжета късат. Пълен ад: [3024]
като че ли от дълбините
загребва вятърът вълните,
морето цяло се чернее,
а бурята безспир беснее… [3028]
Моряците са уморени,
платната свалят, примирени,
и си оставят съдбините
на произвола на вълните. [3032]
Не би могъл и най-добрият
да устои на таз стихия.
Те лодка имали на борд,
но щом видели близък порт, [3036]
оставили я сред водата…
Не свършва само с туй бедата:
безизходното състояние
довежда ги до отчаяние. [3040]
Кралицата най-много страда:
„На мен ли, Господи, се пада
туй зло? Как искам да отида
с любимия си да се видя!? [3044]
Дали гроб морският талаз
ми готви?… Да се срещна с вас,
Тристан, пък след това смъртта
да ни разделя! Знам, вестта [3048]
за мойта смърт ще утежни
и без туй трудните ви дни,
че раната ще продължава
все повече да се влошава. [3052]
За случилото се вината
е в този ненадеен вятър.
Да беше рекъл Бог, аз щях
да съм при вас… Изпитвам страх [3056]
и мъка, че без мен едва ли
от смърт ви биха отървали.
Уви, и мойте дни са къси.
Сърцето ми сега се къса [3060]
от ужас, че умра ли аз,
туй гибелно ще е за вас.
Но не смъртта ми ме тревожи,
а мисълта, не дай си Боже, [3064]
че ако вие разберете,
не ще го, мили, понесете.
Така е силна любовта ни,
че щом с мен нещо лошо стане, [3068]
и вас то тежко ще засегне;
ако пък злото вас налегне,
ще го усетя зле и аз —
смъртта ми ще е смърт за вас. [3072]
Ако пък аз за гибелта ви
науча, туй ще означава,
че идва и за мен смъртта.
Стопи се моята мечта [3076]
да си умрем от обща смърт
и в общ ковчег да ни сберат.
Но можем друго да направим:
и двамата да се удавим, [3080]
голяма риба да ни глътне,
да хвърли мрежа някой пътник
и рибата да улови,
а след като установи [3084]
кои сме ние и каква е
съдбата ни, да пожелае
в един гроб двамата да сложат199.
Тристан, дали е туй възможно? [3088]
Ако към нас Бог милост има,
молбата ми е изпълнима.
Какво ще правите в морето,
ако дотук се доберете? [3092]
Аз знам, че малко ми остава,
ала все пак ще се надявам
от никой да не се узнае,
че сред морето моят край е, [3096]
та след това да няма кой
да ви го каже, мили мой.
Все тъй ще отминават дните
и вие все ще се тешите, [3100]
че ще пристигна някой път.
Дай, Боже, да ви изцерят…
Тъй всеотдайно аз ви любя,
че предпочитам да загубя [3104]
живота си, но с утешение,
че ви очаква избавление.
Ако след моята кончина
опасността за вас отмине, [3108]
боя се много, че в забрава
аз ще изпадна, и тогава
навярно ще ви привлекат
милувките на друга гръд. [3112]
Изолда Белоръката
ще ви разсее мъката
и ще ви огради с внимание…
Навярно нямам основание [3116]
заради нея да ревнувам.
Но как без вас ще съществувам,
ако смъртта ви съкруши?
Дано пък Господ да реши [3120]
с вас за добро да се сберем!…
Ако ли не, дано умрем
и двамата в едно легло
вернуться
199
Ст. 3087: В отчаянието си Изолда мечтае да бъде погълната от риба, която после да глътне и Тристан, тъй че двамата да останат завинаги заедно в морската бездна. Думите й са симетрични на казаното от Тристан/Тантрис в «Лудостта на Тристан» за морските родители на героя. Като символ морето разделя и в същото време свързва влюбените. Предисторията на тяхната любов отрежда важно място на двете пътувания по море на Тристан от Корнуел до Ирландия. Морето е също мястото на фаталната сцена с любовния еликсир, който свързва до живот двамата герои. Във финалния епизод Томас го представя като възможно място за единението в смъртта.
Перейти на страницу: