Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

        Но чуйте на какви злокобни [3008] премеждия, на колко мъка кралицата ще се натъкне. Таз покъртителна история ще развълнува всички хора, [3012] които любовта познават. Когато суша се задава и пътниците със надежда и радост към брега поглеждат, [3016] от юг, на кораба насреща, се вдига вятър и зловещо, със силен тътен, страховито върху му тутакси налита. [3020] Моряци всуе се морят платната му да извъртят, но ураганен дъжд и град въжета късат. Пълен ад: [3024] като че ли от дълбините загребва вятърът вълните, морето цяло се чернее, а бурята безспир беснее… [3028] Моряците са уморени, платната свалят, примирени, и си оставят съдбините на произвола на вълните. [3032] Не би могъл и най-добрият да устои на таз стихия. Те лодка имали на борд, но щом видели близък порт, [3036] оставили я сред водата… Не свършва само с туй бедата: безизходното състояние довежда ги до отчаяние. [3040] Кралицата най-много страда: „На мен ли, Господи, се пада туй зло? Как искам да отида с любимия си да се видя!? [3044] Дали гроб морският талаз ми готви?… Да се срещна с вас, Тристан, пък след това смъртта да ни разделя! Знам, вестта [3048] за мойта смърт ще утежни и без туй трудните ви дни, че раната ще продължава все повече да се влошава. [3052] За случилото се вината е в този ненадеен вятър. Да беше рекъл Бог, аз щях да съм при вас… Изпитвам страх [3056] и мъка, че без мен едва ли от смърт ви биха отървали. Уви, и мойте дни са къси. Сърцето ми сега се къса [3060] от ужас, че умра ли аз, туй гибелно ще е за вас. Но не смъртта ми ме тревожи, а мисълта, не дай си Боже, [3064] че ако вие разберете, не ще го, мили, понесете. Така е силна любовта ни, че щом с мен нещо лошо стане, [3068] и вас то тежко ще засегне; ако пък злото вас налегне, ще го усетя зле и аз — смъртта ми ще е смърт за вас. [3072] Ако пък аз за гибелта ви науча, туй ще означава, че идва и за мен смъртта. Стопи се моята мечта [3076] да си умрем от обща смърт и в общ ковчег да ни сберат. Но можем друго да направим: и двамата да се удавим, [3080] голяма риба да ни глътне, да хвърли мрежа някой пътник и рибата да улови, а след като установи [3084] кои сме ние и каква е съдбата ни, да пожелае в един гроб двамата да сложат199. Тристан, дали е туй възможно? [3088] Ако към нас Бог милост има, молбата ми е изпълнима. Какво ще правите в морето, ако дотук се доберете? [3092] Аз знам, че малко ми остава, ала все пак ще се надявам от никой да не се узнае, че сред морето моят край е, [3096] та след това да няма кой да ви го каже, мили мой. Все тъй ще отминават дните и вие все ще се тешите, [3100] че ще пристигна някой път. Дай, Боже, да ви изцерят… Тъй всеотдайно аз ви любя, че предпочитам да загубя [3104] живота си, но с утешение, че ви очаква избавление. Ако след моята кончина опасността за вас отмине, [3108] боя се много, че в забрава аз ще изпадна, и тогава навярно ще ви привлекат милувките на друга гръд. [3112] Изолда Белоръката ще ви разсее мъката и ще ви огради с внимание… Навярно нямам основание [3116] заради нея да ревнувам. Но как без вас ще съществувам, ако смъртта ви съкруши? Дано пък Господ да реши [3120] с вас за добро да се сберем!… Ако ли не, дано умрем и двамата в едно легло