Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Това беше грешка — каза Джошуа, когато стигнаха разделителното платно и спряха да си поемат дъх. — Вижте кой е там.
Абатът се вгледа.
— Мисис Грейлис! Съвсем забравих: тя днес има свободен ден и ме причаква. Продала е доматите си на сестрите от трапезарията и сега отново идва да ми вади душата.
— Душата ви? Тя е тук вече трета вечер. Мислех че очаква попътна кола. Какво иска от вас?
— О, нищо особено. Тя току-що измами сестрите с цената на своите домати и сега ще вложи неправедната печалба в моята чашка за бедните. Такъв малък ритуал. Аз не възразявам против ритуала. Лошото идва после. Сам ще видите.
— Тогава да се върнем?
— И да оскърбим чувствата й? Дребна работа. Тя вече ни забеляза. Да вървим.
И те отново затичаха между камионите.
Двуглавата жена с празна кошничка и куче с шест крака ги причакваше на входа на новата трапезна. Четирите крака на кучето бяха нормални, но двата допълнителни се мятаха безцелно отстрани. И при жената едната глава изглеждаше така ненужна, както допълнителните крака на кучето. Това беше малка главица на херувимче, а очите й винаги бяха затворени. Но се виждаше, че тя диша или размишлява. Тя безпомощно се беше склонила на рамото, глуха, няма, водеща чисто растителен живот. Вероятно тя нямаше никакъв мозък, защото не показваше никакви признаци на независимо съзнание или индивидуалност. Собственото лице на старицата бе набраздено от бръчки, но допълнителната глава беше запазила детските си черти, макар кожата й да бе потъмняла от прашните ветрове и слънцето на пустинята.
— Добър вечер, отец Зерчи — проговори старицата. — Най-приятна вечер на вас… и на вас също, братко.
— Здравейте, мисис Грейлис.
Кучето заръмжа, настръхна и се спусна към крака на абата. Мисис Грейлис перна кучето с кошничката си. Кучето захапа кошничката и се завъртя около стопанката си. Мисис Грейлис блъсна кучето с кошничката и с няколко плесници го накара да отстъпи и с ръмжене да седне в прохода между вратите.
— Присцила има такова прекрасно настроение — вежливо отбеляза Зерчи. — Кученца ли ще си има?
— Да ми бъдат простени греховете, ваше преподобие, — каза мисис Грейлис — не майчините чувства я правят такава, а дяволът я мъчи! За това е виновен мъжът ми: той омагьоса бедното кученце, омагьоса я просто от любов към магьосничеството и сега тя се страхува от всичко. Моля ви, ваше преподобие, да й простите лудориите.
— Всичко е наред. Добре, лека нощ, мисис Грейлис.
Но не беше толкова лесно да избягат. Старицата хвана абата за ръкава и се усмихна с неотразимата си беззъба усмивка.
— Минутка, отче, само минутка, ако обичате.
— Разбира се! Ще се радвам…
Джошуа се усмихна иронично на абата и тръгна да се договаря с кучето за правото да минат през прохода. Присцила го гледаше с явно презрение.
— Сега, отче мой, сега — говореше мисис Грейсли в това време. — Вземете нещо за вашата чашка. Сега… — Докато Зерчи протестираше, тя тракаше с монетите. — Не, обезателно ги вземете — настояваше тя. — О, аз знам, че винаги разговаряте с мен с раздразнение! Но аз не съм толкова бедна, колкото си мислите. И това, което вършите, е добро. Ако вие не вземете парите, ще останат на този лош човек, мъжа ми, и с тях той ще върши дяволското си дело. Тук продадох добре доматите си, получих добра цена; купих си храна за цяла седмица и дори играчка за Рейчъл. Искам да ги вземете.
— Това е много хубаво…
— Гъррр! — дочу се властно ръмжене откъм вратите, последвано от лай и джафкане. После Присцила заскимтя, капитулирайки.
Джошуа се върна, като държеше ръцете си пъхнати в ръкавите.
— Ранен ли сте?
— Какво направихте с нея?
— Присцила вярва в привидения. Затова скимтеше. Сега вече можем да минем през вратите.
Кучето изчезна, но мисис Грейлис отново се вкопчи в ръкава на абата.
— Само още минутка, свети отче. Толкова исках да ви видя заради малката Рейчъл. Трябва да помислим за кръщаването й и аз бих искала да ви помоля… бихте ли ми оказали честта…
— Мисис Грейлис — меко я прекъсна абатът — обърнете се към вашия енорийски свещеник. Той трябва да изпълнява такива обреди. Поговорете с отец Село от църквата Свети Михаил. В нашия храм няма даже купел. И е забранено да бъде посещаван от жени, освен може би на балкона.
— В капелата на сестрите има купел и жените могат…
— Това е работа на отец Село, а не моя. Само в краен случай аз…
— Аз вече бях при отец Село. Отнесох му Рейчъл в църквата, но този глупав човек не искаше дори да я докосне.
— Отказа да кръсти Рейчъл?