Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Редакторът: Възможна ли е война?
Министърът на отбраната: Аз не очаквам нищо такова. Но, както знаете, ние отделихме контингент от нашите въоръжени сили, които Световният съвет да използува за налагане на своите решения, ако сметне за нужно. Аз лично не виждам такава необходимост, но не мога да говоря от името на Съвета.
Първи репортер: Но Азиатската Коалиция заплашва с мълниеносен тотален удар по нашите космически установки, ако Съветът не вземе мерки против нас. Какво ще стане, ако Съветът бави решението си?
Министърът на отбраната: Не ни е предявен никакъв ултиматум. Доколкото знам, заплахата е била предназначена за вътрешно използуване в самата Азия, за да прикрият грубата си грешка в Иту Ване.
Жената-репортер: А не се ли е променило вашето мнение по въпроса за майчината любов, лорд Рачел?
Министърът на отбраната: Надявам се, че и майчината любов има такова постоянно мнение към мен, както и аз относно нея.
Жената-репортер: Уверена съм, че напълно сте го заслужили.
Спътниците за връзка, висящи на двадесет и две хиляди мили над Земята, обхващаха с мигащ видеосигнал по-голямата част от западното полукълбо и той донасяше новостите от пресконференцията до панелните стенни екрани в жилищата на гражданите. Един от многото, абат Зерчи включи своята установка.
Докато очакваше, Джошуа се разхожда известно време из стаята, като се стараеше да не мисли. Но това се оказа невъзможно.
„Послушайте, нима сме безпомощни? Нима сме обречени да повтаряме това отново и отново? Нима нямаме друг избор, освен да играем ролята на Феникса в безкрайното редуване на полети и падения? Ассирия, Вавилон, Египет, Гърция, Картаген, Рим, империята на Карл и турците. Всичко е станало на пепел. Испания, Франция, Англия, Америка — изгорели и забравени. И отново, и отново, и отново.
Нима на това сме обречени, Господи, приковани към махалото на безумния си часовник, неспособни да спрем движението му? Този път ни тласка към забравата.“
Чувството на отчаяние внезапно го напусна, когато брат Пат му донесе втората телеграма. Абатът я отвори, прекара поглед по текста и се усмихна криво.
— Тук ли е още брат Джошуа?
— Чака зад вратата, преподобни отче.
— Кажи му да влезе.
— А, брат Джошуа, затворете вратата и включете шумозаглушителя. После прочетете това.
Джошуа погледна първата телеграма.
— Отговорът от Рим ли е?
— Това дойде сутринта. Но първо включете заглушителите. Имаме много за обсъждане.
Джошуа затвори вратата и щракна превключвателя на масата. Седна в креслото и мълчаливо прочете първата телеграма.
— „… не трябва да предприемате никакви действия, отнасящи се до “Quo peregrinatur grex„“ — прошепна той.
— Когато са включени тези неща, можете дори да крещите, ако искате — каза абатът, като посочи заглушителите. — Е, какво ще кажете?
— Какво, планът отменя ли се?
— Не бързайте. Тази дойде днес сутринта. А тази след обед.
„Предишното послание да не се взема предвид. По указание на светия отец «Quo peregrinatur» се привежда в действие моментално. В рамките на три дни подгответе тези хора, които трябва да тръгнат. Преди заминаване изчакайте потвърждаваща телеграма. Съобщавайте за всички затруднения при подбора на хората. Започнете изпълнението на плана. Кардинал Ерик Хофстраф, папски наместник.“
Лицето на монаха побеля. Той остави телеграмата на масата и стиснал зъби, седна в креслото.
— Значи знаете какво означава „Quo peregrinatur“?
— Само в общи линии.
— Отначало се канеха да изпратят няколко свещеници на Алфа Центавър начело на отряд колонисти. Но този план не можа да бъде изпълнен, тъй като за ръкополагане на свещениците в сан са необходими епископи и с първото поколение колонисти трябваше да се изпратят още много свещеници и така нататък. Въпросът се сведе до дискусия за това, дали ще се запазят колониите и ако се запазят, то как да се обезпечи апостолска приемственост на колонизираните планети без да се търси съдействието на Земята. Разбирате ли какво имам предвид?
— Предполагам, че се е налагало да се изпратят поне трима епископи.
— Да, и това изглежда глупаво. Групите от колонизатори трябва да са малки. Но по време на последната световна криза „Quo peregrinatur“ се превърна в извънреден план за увековечаване на църквата на колонизираните планети при положение, че на Земята се случи най-лошото. Ние имаме кораб.