Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Плащането за грижите за Лора за него не беше бреме, а смисъл на живота му. Но дори и тези тук да му повярваха, зад съчувствието им пак ще се прокрадва съмнение.
Едно от ченгетата пристъпва към тях, когато Ноа тръгна след Васкес към вратата на сградата.
— Господин Фаръл, трябва да ви попитам дали сте въоръжен.
Ноа вдигна нагоре шарената си риза. Кобурът беше отзад на кръста му.
— Да, но имам разрешение.
— Да, сър, знам. Имайте ми доверие, ще ви го върна, когато си тръгвате.
Ноа се поколеба.
— Били сте на мое място, господин Фаръл. Знаете, че бихте сторили същото.
Ноа не се беше замислил защо беше взел със себе си пистолета. Не го носеше винаги. Дори обикновено изобщо не го носеше. Когато излезе от къщи, след като Мартин Васкес му се обади по телефона, не беше в състояние да разсъждава ясно и трезво.
Подаде пистолета на младия полицай.
Макар и фоайето да беше безлюдно, Васкес каза:
— В кабинета ми ще е по-сигурно — и посочи към късия коридор вляво от тях.
Ноа остана на мястото си.
Точно пред тях между фоайето и дългия главен коридор една врата беше отворена. В другия край на коридора пред стаята на Лора се бяха струпали още мъже. Никой от тях не носеше униформа. Детективи. Специалисти от отдела за съдебна медицина.
Васкес се върна при Ноа.
— Ще ни се обадят, за да ни кажат кога ще може да видите сестра си.
Пред стаята й чакаше носилка от моргата.
— Уенди Куейл — предложи Ноа, имайки предвид нахаканата медицинска сестра с гарвановочерна коса, която преди няколко дни беше сервирала сладолед.
По телефона го бяха информирали съвсем накратко за случилото се. Лора бе мъртва. Умряла бързо, без да се мъчи.
Мартин Васкес се учуди:
— Кой ви каза?
Значи инстинктът му не грешеше. А той не му се беше доверил. В края на краищата не сладоледът беше отговорът, а любовта. Коравата любов, в случая. Един от „Приятелския кръг“ беше преподал на Ноа горчив урок — какво се случва на сестрите на мъже, които не приемат подкупи в пликове за повръщане.
Ноа си представи как натиска спусъка и конгресменът се гърчи в смъртна агония.
Би могъл да го направи. Сега вече животът му нямаше смисъл. На човек му трябваше смислена работа, за да запълни времето си. При липсата на друго смислено нещо може би отмъщението щеше да свърши работа.
След като не получи отговор на въпроса си, Васкес продължи:
— Автобиографията й беше впечатляваща. И сестринската й практика. Няколко отлични препоръчителни писма. Каза, че искала да работи в по-малко стресираща атмосфера, отколкото в болницата.
Седемнайсет години Лора беше изолирана от този свят, но още не беше преминала в другия, отвъдния. Ноа се беше преструвал, че не е Фаръл, че не принадлежи към престъпната фамилия. И той като Лора беше аутсайдер в тази фамилия. Преструваше се, че има по-чисто сърце от онези, които са го създали. Но сега, след като беше загубил сестра си за втори път, не виждаше защо трябва да се въздържа и да не се върне отново към истинската си тъмна природа.
— Но когато я хванаха — продължи Васкес, — си призна всичко. Бела медицинска сестра в отделения за новородени в три болници. Всеки път, когато някой започвал да се съмнява, че смъртта на бебетата не е причинена само от природата, тя сменяла работата.
Убийството на конгресмена не би донесло на Ноа кой знае какво удовлетворение, нито би му върнало смисъла на неговото съществуване. Но то поне би маскирало горчивината в живота му.
— Признава си за шестнайсет бебета. Не мисли, че е постъпила неправилно. Нарича убийствата „проява на милост“.
Слушаше Васкес, но думите му не проникваха в съзнанието му. Накрая обаче чутото го развълнува:
— Милост?
— Избирала бебета със здравословни проблеми. Или понякога се спирала на такива, които й изглеждали слаби и немощни, или пък чиито родители й се стрували бедни и груби. Казвала им, че им спестявала живот, изпълнен със страдание.
Значи инстинктът на Ноа беше само наполовина верен. Сестрата не беше наета от „Приятелския кръг“. Все пак тя и конгресменът произлизаха от едно блато — това на егоизма. Те живееха с чувството за своята изключителна значимост. Познаваше този тип хора много добре.