Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Така значи. Биляш получава (открадва?) от Сухов чертежите на новото оръжие във вид на компютърни дискети. Всяка дискета побира от сто и петдесет до двеста страници текст, в кутията има десет дискети, тоест хиляда и петстотин до две хиляди страници. Красниковски убива Биляш и помолва Клара Балцевич да му направи копия, занася й кутия с нови дискети. Разпечатва я и част от опаковката се лепва от вътрешната страна на чантата. Клара се занимава с копирането на дискетите, когато я посещава Грязнов. Красниковски, заместник-началникът на Московската криминална милиция, научава къде е отишъл Грязнов, той познава способността му да измъква признания и хич не му се ще Балцевич да направи признания, дотолкова не му се ще, че единственият приемлив вариант за него е убийството.
Мога да смятам задачата си за изпълнена. Нямам повече работа в болницата. Бих могъл просто да скоча през прозореца — тук е ниско, втори етаж. Но ми трябва старши лейтенант Горелик с милиционерската кола, защото се страхувам, че сам няма да стигна и до първия ъгъл.
37
Семьон Семьонович Мойсеев не помнеше в кой вход живее Меркулов, дълго се въртя из двора, като се взираше в излющените табелки с нечетливите номера на апартаментите. Най-накрая намери нужния номер и докосна дръжката на вратата, но в същия миг зад гърба му рязко хлопнаха вратите на внезапно спрелия в двора автомобил. Той се огледа: две фигури, които не можа да различи без очила, уверено се запътиха към входа на Меркулов.
Мойсеев се шмугна вътре, но пътя му прегради друга врата и тя се отваряше с код — естествено непознат на Мойсеев. На слабата светлина от самотната крушка, цялата в мазна мръсотия и с полепнали мухи, която вероятно се сменяше само по време на основен ремонт, той се опита да разгледа цифрите на шифровото устройство. Двамата влязоха във входа и единият, с превързаната глава, каза:
— Тази джаджа сигурно не бачка. Я тури едно рамо!
Мойсеев трепна — толкова познат му беше този глас — и видя привидение. Привидението не обърна внимание на Мойсеев и последва спътника си, който с мощно рамо изкърти — съгласно идеята на привидението — вратата. В спътника Мойсеев позна служител от Гагаринското районно управление, който в случая беше цивилен, и преди вратата да се затвори, едва събра сили да изпелтечи:
— Саша… Александър Борисович…
— О, Господи, какво правите тук! Аз съм, аз, не се тревожете, жив и почти здрав!
— Саша, та аз съм натоварен да уредя погребението ви… какви глупости… и аз пък… но как така… Тъкмо отивах при Константин Дмитриевич във връзка с вашата смърт… в смисъл…
— Карате ме да повторя известното „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“. Но за непосветените съм мъртъв, Семьон Семьонович.
— Ясно, ясно — изломоти объркан Мойсеев, — искам да кажа, нищо не ми е ясно… Саша! Вие сте жив!
Той изпусна бастуна и се хвърли да прегърне Турецки.
— Знаете ли, Саша, неузнаваем сте — продължи Мойсеев, докато се качваха на шестия етаж — асансьорът не работеше и военноинвалидът Мойсеев едва преодоляваше стъпало след стъпало. — И ако не беше гласът ви, начинът ви на говорене, никога нямаше да ви позная. Гласът ви е много характерен и освен това днес цяла сутрин ви слушах…
— Досещам се, вие сте прослушвали диалога ни с Бабаянц…
— … който никога не се е състоял. Точно заради това идвам при Константин Дмитриевич.
— Аха — кимна Турецки, — тогава давайте в хронологичен ред, чакат ни още четири етажа.
Мойсеев, Турецки и Горелик стигнаха при Меркулов точно когато майор Грязнов доразвиваше предложената от Божията Птичка версия за Валерий Транин с прякор Огняря. Майорът успял да открие в компютърната картотека данни, които потвърждавали, че Транин нееднократно е съден в дела за убийства, последната му присъда е десетгодишна, тече от 1986-а и я излежавал в еди-кой си лагер.
— Или твоят осведомител нещо бърка, Александра Ивановна, или твоят компютър, Василий, пак е „увиснал“ — приключи информацията си Грязнов и със същия сериозен глас се обърна към новодошлите: — Пламенни поздрави за съветското правосъдие!