Кутията на Пандора

„Скъпа кумице! Отново се появих на хоризонта на вашия живот, аз — източникът по прякор Птичка Божия, с образование до втори клас, по природа композитор и музикант, филмът за който (25 минути) спечели наградата на зрителските симпатии на Общосъюзния конкурс в Нижни Тагил и осем пъти е даван по Централната телевизия.

Кажете, моля ви, скъпа кумице, на вашия счетоводител да ми даде премиални за тежкия ми каторжен, пълен с опасности труд в полза на държавата в сферата на правосъдието, тъй като аз надуших следа като Джулбарс или някакъв Крючков и сега съм на път към окончателното изпълнение на вашата еднократна задача. (Молба: парите да се изпратят телеграфически и още днес, а не с пощенски запис, иначе до обяд не мога да скоча до едно място, а за всички разходи на родното съветско правителство ще се разплатя според курса, тоест ще се обадя с добри вести.)

Първо за онова, което е второ по важност след усилията за спасяване на детето Инокентий Славин, четиригодишно, и което може би представлява интерес за вас от Московското криминално управление, както и за дейците на културата и изкуството. За мен това е най-важното. Затуй, ако набърже съберете аудитория от хиляда души измежду отличниците на Вътрешно министерство и КГБ, то аз сам-саменичък ще ги забавлявам цяла вечер след уморителния работен ден: важно е колкото може по-бързо да спечеля пари, за да осигуря човешки живот на семейството си. С операта из живота на чекистите ще се захвана по-късно, а на литературното поприще мога да напиша авторски сценарии за игрални и документални филми изключително за подвизите на служители от КГБ, МУР и ОМОН, а също и криминални разкази, повести и романи, не по-лоши от тези на Агата Кристи или Жорж Сименон.