Черният орден

— Warum? — изръмжа той. Защо?

Клаус го изгледа гневно с единственото си здраво око. Клепачът на другото беше увиснал, също като парализираното му наполовина лице, и бе превърнал озъбената му усмивка в нещо наистина ужасно.

— За да свърши унизителното царуване на Leprakonige.

Дълго сдържана омраза разкриви още повече и без това разкривеното му лице. Пейнтър можеше само да се досеща за таения с години гняв, за годините на насмешки, докато тялото му е отстъпвало пред болестта. Някога принц, сега — прокажен. Но имаше и нещо повече от обикновеното отмъщение. Някой беше превърнал Клаус в къртица.

Кой обаче?

— Братко — каза Клаус на Гюнтер, — не е нужно да търпим това. Живот на живи мъртъвци. Има лечение. — Жална нотка на надежда се промъкна в гласа му. — Можем отново да сме крале сред хората.

Значи това бяха трийсетте му сребърника.

Обещанието за лечение.

Гюнтер остана непоклатим.

— Не съм ти брат — изгромоли гласът му дълбоко. — И никога не съм бил крал.

В този момент Пейнтър долови истинската разлика между тези двама Sonnekonige. Клаус беше с десетина години по-голям и децата от неговото поколение наистина са били отглеждани като принцове, а по-късно са били низвергнати. Гюнтер, от своя страна, бе роден в самия край на експерименталната програма, когато учените тук най-после приели факта, че физическите недъзи и лудостта на подопечените им са неизбежни. Тоест Гюнтер бе прокажен още от невръстно дете.

А имаше и друга разлика между двамата. Много важна.

— С предателството си ти обрече Анна на смърт — каза Гюнтер. — И аз ще накарам теб и всичките ти поддръжници да си платите за това.

Клаус не отстъпи, а заговори още по-пламенно:

— Тя също може да бъде излекувана. Ще го уредим.

Гюнтер присви очи.

Клаус усети колебанието и надеждата му. Не за самия него, а за сестра му.

— Ще я излекуват. Няма да умре.

Пейнтър си спомни какво беше казал Гюнтер. „Няма да позволя това да сполети Анна. Ще направя всичко, за да го спра.“ Включваше ли това и предателство към всички останали? Дори срещу желанията на сестра му?

— Кой ти е обещал това лечение? — с твърд глас попита Анна.

Клаус се изсмя гърлено.

— Мъже много по-велики от жалката сбирщина, в която се превърнахте вие. Заслужавате съдбата си. Изпълнихте предназначението си и вече не сте нужни.

Силно изпукване се чу от ръцете на Пейнтър. Сателитният телефон, с чиято помощ беше разкрил саботьора, даде на късо заради усилвателя. Той пусна димящите останки, които опариха пръстите му, и погледна нагоре, към вратите на хеликоптерната площадка. Надяваше се усилвателят да е действал достатъчно дълго.

Не беше единственият стреснал се. Всички погледнаха към него, когато телефонът избухна. Включително Гюнтер.

Клаус се възползва от този миг, измъкна ловджийски нож и се хвърли върху другия Sonnekonig. Гюнтер стреля и го уцели в корема. Въпреки това, докато се свличаше, Клаус успя да забие ножа в ръката му.

Гюнтер изохка и блъсна Клаус на пода.