Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Той прокара пръст по гръбчето, после и по задната корица.
— Вижте тук. Изглежда, някой е отрязал празната страница в самия край на книгата и я е залепил върху мукавата на задната корица. Върху оригиналната мукава, залепена там още при отпечатването на библията. — Погледна Фиона. — Грете би ли направила такова нещо?
— За нищо на света. По-скоро би порнала с нож Мона Лиза.
Щом не беше Грете…
Грей погледна Йохан.
— Сигурен съм, че никой от моето семейство не би го направил. Библиотеката беше разпродадена само няколко години след войната. Съмнявам се някой да е отварял библията, след като пристигна по пощата.
Значи оставаше само Хуго Хирцфелд.
— Нож — каза Грей и отиде при една масичка.
Монк бръкна в раницата си и извади сгъваемо ножче. Отвори го и го подаде на Грей. С връхчето Грей сряза задния лист по ръбовете, после повдигна едното ъгълче. Плътната хартия се отдели лесно — с лепило бяха намазани само ръбовете.
Йохан се приближи с инвалидната количка. Надигна се на ръце, за да погледне над ръба на високата маса. Грей не скри какво прави. Не знаеше какво ще излезе отдолу, а съдействието на възрастния мъж можеше да му потрябва.
Отстрани плътния лист и отдолу се показа оригиналната мукава. С втората част от фамилното дърво на Дарвин, изписано със спретнат калиграфски почерк. За това Йохан бе прав. Но имаше и друго.
— Ужасно — промълви Йохан. — Защо го е направил това дядо? Защо е обезобразил така библията?
Върху фамилното дърво, начертан с черно мастило върху цялата страница и вдълбан от натиска в корицата на библията, се кипреше странен символ.
Със същото мастило под символа беше изписан един-единствен ред на немски.
Gott, verzeihen mir.
Грей си го преведе.
„Господи, прости ми.“
Монк посочи символа.
— Какво е това?
— Руна — каза Йохан и свъсил чело, се отпусна назад в количката. — Поредната мания на дядо ми.
Грей се обърна към него.
Йохан обясни:
— Обществото „Туле“ вярвало в магията на руните. Древна сила и ритуали, свързани с нордическите символи. Когато нацистите възприели философията им за свръхчовеците, възприели и отношението им към мистичните руни.
Грей знаеше за нацистките символи и техните връзки с руните, но какво общо имаха те с това?
— Знаете ли какво означава този конкретен символ? — попита той.
— Не. Това едва ли е най-интересното хоби за един немски евреин. Особено след войната. — Йохан завъртя количката си и впери поглед към бурята вън. Трещяха гръмотевици, някак далече и близо едновременно. — Но знам кой би могъл да ви помогне. Един куратор в музея.
Грей затвори библията и попита:
— Кой музей?
Светкавица огря зимната градина. Йохан посочи нагоре и Грей вдигна глава. В угасващата светлина, под булото на дъжда, се възправяше тежкият замък.
— Historsches Museum des Hochstifts Paderborn — каза Йохан. — Днес е отворен. Помещава се в замъка. — Възрастният мъж се намуси. — Там със сигурност ще знаят какво означава символът.
— Защо? — попита Грей.
Йохан го погледна така, сякаш му беше задал най-глупавия въпрос на света.
— Кой би могъл да знае по-добре? Това е замъкът Вевелсбург. — И когато Грей не реагира, възрастният мъж продължи с въздишка: — Химлеровият Черен Камелот. Крепостта на СС.
— Значи бях прав за Дракула — измърмори Монк.
Йохан продължи:
— През седемнайсети век там се провеждали съдебни процеси срещу вещици, хиляди жени били измъчвани и екзекутирани. Химлер само добави и своя дял към кървавата история на онова място. Хиляда и двеста евреи от концентрационния лагер Недерхаген умрели от изтощение, докато замъкът бил реконструиран по нареждане на Химлер. Прокълнато място е това. По-добре да го изравнят със земята.
— Но музеят там? — попита Грей, за да откъсне Йохан от гнева, който набираше сила в него и караше гърдите му да хриптят още по-силно. — Казвате, че ще знаят за руната?
Йохан кимна.
— Хайнрих Химлер бил член на обществото „Туле“ и познавал добре руните. Всъщност именно те привлекли вниманието му към дядо ми. Двамата имали обща мания.
Грей се замисли за цялата плетеница от връзки и събития, всичките свързани с окултното общество. Какво обаче се криеше в дъното на тази история? Трябваше му повече информация. Определено им предстоеше посещение в музея горе.
Йохан завъртя количката си с гръб към Грей, сякаш в знак, че иска да сложи край на разговора.
— Именно заради тези си общи интереси с дядо ми Химлер пощади семейството ни, семейство на Mischlinge. Лагерите ни се разминаха.