Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
Точно в един и половина съдия Мърфи влезе в залата. Огледа седемте смълчани присъстващи около масата и се намръщи.
— Срещнаха ли се адвокатите на страните?
— Да — отвърна Хелър.
— Какъв е резултатът? — попита Мърфи.
— Не успяхме да се споразумеем — пак се обади Хелър.
— Добре тогава. Да продължим работата — Тя седна и отвори бележника — Има ли някакви бележки по сутрешното заседание?
— Да, ваша чест — каза Фернандес. — Имам няколко допълнителни въпроса към госпожа Джонсън.
— Добре. Госпожо Джонсън? Мередит сложи очилата си.
— Всъщност, ваша чест, първо бих искала да направя изявление.
— Да го чуем.
— Мислех за сутрешното заседание — подхвана Джонсън бавно и натъртено — и за разказа на господин Сандърс за случката в понеделник вечер. Стори ми се, че става дума за истинско недоразумение.
— Разбирам — каза съдия Мърфи със съвършено равен тон и погледна Мередит. — Добре.
— Когато Том предложи да се срещнем в края на работното време, да пийнем вино и да побъбрим за миналото, може и несъзнателно да съм се отзовала по начин, какъвто той не е очаквал.
Съдия Мърфи не помръдна Всички седяха като попарени. В залата беше съвсем тихо.
— Според мен е по-точно да се каже, че приех буквално думите му и започнах да си представям… мм… романтично преживяване. Откровено казано, не отхвърлях подобна възможност. Преди години ние двамата с господин Сандърс имахме твърде страстна връзка, помнех я като много вълнуваща. Затова, струва ми се, е справедливо да кажа, че очаквах срещата с нетърпение и може би подсъзнателно съм се надявала, че няма да се ограничим с деловите въпроси.
Хелър и Блакбърн седяха от двете страни на Мередит с каменни изражения, без никаква реакция. Двете адвокатки също не реагираха Всичко е отработено предварително, осъзна Сандърс. Какво ставаше? Защо тя променяше версията си?
Джонсън се изкашля, после продължи със същия отсечен тон:
— Смятам за правилно да кажа, че съм участвала доброволно в цялата случка. Може би в даден момент съм станала прекалено открита за вкуса на господин Сандърс. Сигурно от вълнение съм престъпила границите на благоприличието и длъжността си във фирмата Според мен е възможно. Сериозно размислих и стигнах до извода, че моят спомен за случката и разказът на господин Сандърс си приличат много повече, отколкото допусках преди.
Последва дълго мълчание. Съдия Мърфи не каза нищо. Мередит Джонсън се намести на стола, свали очилата, после пак ги сложи.
— Госпожо Джонсън — проговори накрая Мърфи, — правилно ли съм ви разбрала, че сега сте съгласна с версията на господин Сандърс за случилото се в понеделник вечерта?
— В много отношения да. Вероятно в повечето.
Сандърс внезапно проумя какво е станало: те знаеха за записа.
Но откъде? Самият Сандърс бе научил едва преди два часа А Левин не беше в службата, защото бе обядвал с тях. Значи не им бе казал той. Откъде бяха научили?
— Освен това, госпожо Джонсън — продължи Мърфи. — съгласна ли сте с обвиненията на господин Сандърс в сексуален тормоз?
— В никакъв случай, ваша чест. Не.
— Тогава нищо не разбирам. Променихте версията си. Казвате, че вече в по-голямата част сте съгласна с разказа на господин Сандърс. Но не сте съгласна, че той има основание за претенции?
— Не, ваша чест. Както казах, според мен всичко е плод на недоразумение.
— Недоразумение — повтори Мърфи с невярващо изражение.
— Да, ваша чест. Недоразумение, в което господин Сандърс изигра много активна роля.
— Госпожо Джонсън, според господин Сандърс вие сте започнали да го целувате въпреки възраженията му. Вие сте го бутнали на канапето въпреки възраженията му. Вие сте разкопчали ципа на панталоните му и сте извадили пениса му въпреки неговите възражения. Вие сама сте се разсъблекли въпреки възраженията му. Тъй като господин Сандърс е ваш подчинен и работата му зависи от вас, ми е трудно да приема, че това не е ясна и недвусмислена проява на сексуален тормоз от ваша страна.
— Разбирам, ваша чест — спокойно отвърна Мередит Джонсън. — Съзнавам, че промених разказа си. Но твърдя, че е станало недоразумение, защото бях убедена, че господин Сандърс търси интимна среща, и затова се държах така
— Не сте съгласна, че сте упражнили сексуален тормоз.
— Не, ваша чест. Понеже мислех, че има очевидни физически доказателства за доброволното участие на господин Сандърс. В определени моменти той поемаше инициативата Затова сега се питам защо го направи, а после внезапно се отдръпна Нямам представа за причините. Но съм убедена, че и той носи отговорност за случилото се. Затова ми се струва, меко казано, че става дума за истинско недоразумение. Искам да добавя, че много съжалявам — искрено и дълбоко съжалявам — за своята роля в него.