Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Сигурно — съгласи се Фернандес. — И от какво е искала да ни отвлече вниманието този път?
Сандърс не знаеше отговора Инстинктивно обаче усещаше, че нещо му убягва.
— Никой не знае какво представляват хората в интимен кръг — изрече той. — Познавах някога една жена: приличаше на ангелче, но се възбуждаше от бой.
— Аха — подметна Фернандес. — Прекрасно. Но не важи за Джонсън. Защото тя ми прави впечатление със своето самообладание, а поведението й спрямо теб е било различно.
— Ти самата го каза, има определен модел.
— Да. Може би. Но защо още от първия ден? Защо веднага? Според мен има друга причина.
— Ами аз? — попита Сандърс. — Да не смяташ, че и аз съм имал друга причина?
— Така ми се струва — съвсем сериозно го изгледа адвокатката, — но за това ще поговорим после.
Алън дойде откъм паркинга, клатейки глава.
— Какво намери? — попита го Фернандес.
— Нищо хубаво. Навсякъде удряме на камък — отвърна той и запрелиства бележника си. — И така Проверихме адреса в „Интернет“. Съобщението идва от „Зона У“. „Приятел“ е някой си доктор Артър А. Френд. Професор по неорганична химия във Вашингтонския университет. Името говори’ли ти нещо?
— Не — каза Сандърс.
— Не се учудвам. В момента професор Френд е в Северен Непал като консултант на непалското правителство. Заминал е преди три седмици и няма да се върне до края на юли. Затова едва ли той е истинският подател на съобщенията
— Излиза, че някой използва адреса му в „Интернет“.
— Според неговата секретарка е невъзможно. Кабинетът му е заключен, него го няма, а ключ има само секретарката. Затова никой няма достъп до неговия компютърен терминал. Секретарката твърди, че влиза в кабинета веднъж на ден, за да отговори на съобщенията по електронната поща на негово име, през останалото време компютърът е изключен. Никой освен нея не знае кода. Затова нямам представа.
— Значи съобщението идва от заключен кабинет? — попита намръщен Сандърс.
— Не знам. Продължаваме проверката. Засега обаче е пълна мъгла.
— Добре — обади се Фернандес. — Ами „Конрад Компютърс“?
— В „Конрад“ заеха много твърда позиция. Ще предоставят информация само на работодателя, тоест на „Диджи Ком“. В никакъв случай на нас. Казват, че работодателят не е проявил интерес. Когато ги понатиснахме, от „Конрад“ се обадиха в „Диджи Ком“, откъдето заявиха, че не се интересуват от информацията им.
— Хмм.
— После съпругът — продължи Алън. — Говорих с един човек, който е работил в неговата фирма „Ко Стар“. Разправя, че съпругът й я мрази и дълго може да приказва против нея. Но тъкмо сега е в отпуска в Мексико с новата си приятелка и ще се върне следващата седмица.
— Много лошо.
— „Новел“ — каза Алън. — На разположение са сведенията само за последните пет години. Предишните данни се пазят в управлението им в Юта. Нямат представа какво би могло да излезе оттам, но са готови да ни предоставят информация, ако си платим. Ще ни трябват две седмици.
Фернандес поклати глава.
— Лоша работа.
— Така е.
— Убедена съм, че „Конрад“ крие нещо — каза адвокатката.
— Може би, но трябва да ги съдим, за да се доберем до него. Нямаме време. — Алън хвърли поглед към хората отсреща. — Какво става сега?
— Нищо. Не отстъпват.
— Все още ли?
— Да.
— Господи! — възкликна Алън. — Кой ли стои зад гърба й?
— Умирам от желание да разбера — каза Фернандес. Сандърс отвори клетъчния телефон и се обади в службата
— Синди, има ли съобщения?
— Само две, Том. Стефани Каплан попита може ли да се срещнете днес.
— Каза ли защо?
— Не. Но спомена, че не било важно. И Мери-Ан идва два пъти, търсеше те.
— Вероятно иска да ме скалпира — подметна Сандърс.
— Не вярвам. Том. Тя е почти единствената, която… много се тревожи за теб, така ми се струва.
— Добре. Ще й се обадя.
Той започна да набира номера на Мери-Ан, когато Фернандес го побутна с лакът в ребрата. Сандърс вдигна очи и забеляза слаба жена на средна възраст, която вървеше към тях през паркинга.
— Стегни се — прошушна адвокатката.
— Защо? Коя е тази?
— Кони Уолш — каза Фернандес.
Кони Уолш беше около четирийсет и пет годишна, с посивели коси и намусено изражение.
— Вие ли сте Том Сандърс?
— Да.
Тя извади касетофон.
— Кони Уолш от „Поуст Интелидженсър“. Може ли да поговорим за малко?
— В никакъв случай — намеси се Фернандес.
Уолш я изгледа.
— Аз съм адвокатът на господин Сандърс.
— Зная коя сте — сряза я журналистката и пак се обърна към Сандърс. — Пиша статия за сегашното дело за дискриминация в „Диджи Ком“. Източниците ми твърдят, че обвинявате Мередит Джонсън в полова дискриминация, вярно ли е?