Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— Съжалявате. — Мърфи огледа залата безпомощно. — Някой ще ми обясни ли какво става тук? Господин Хелър?
Хелър разпери ръце.
— Ваша чест, доверителката ми сподели какво възнамерява да направи. Намирам постъпката й за много смела. Тя е истинска радетелка за истината.
— О, да не прекаляваме — каза Фернандес. Съдия Мърфи се обърна към нея:
— Госпожо Фернандес. с оглед на коренно различното изявление на госпожа Джонсън желаете ли да направим почивка, преди да продължим с вашите въпроси?
— Не. ваша чест. Готова съм да ги задам още сега — отговори адвокатката.
— Разбирам — озадачено промърмори Мърфи. — Добре тогава.
Съдия Мърфи очевидно бе усетила, че всички в залата знаят нещо, което не й е известно.
Сандърс продължаваше да се чуди откъде ли Мередит е научила за записа. Погледна Фил Блакбърн, седнал в края на масата, и мобифона пред него. Той нервно го потриваше.
„Проверка на телефона, помисли Сандърс. Най-вероятно.“
Сигурно „Диджи Ком“ бе наела някого — може би Гари Босак — да провери телефонните разговори на Сандърс, за да намери нещо против него. Босак несъмнено бе прегледал всички разговори по клетъчния телефон. Бе открил разговор от понеделник вечерта, продължил четирийсет и пет минути. Беше очебийно — такава продължителност и сметка. Вероятно Босак бе проверил кога се е състоял разговорът и се е досетил какво е станало — в понеделник вечерта Сандърс не е говорил по телефона през онези четирийсет и пет минути. Затова оставаше едно-единствено обяснение. Свързал се е с телефонен секретар, което означаваше запис. Джонсън знаеше за него и затова бе променила версията си.
— Госпожо Джонсън — поде Фернандес, — нека първо уточним няколко фактически въпроса Сега твърдите ли, че наистина сте пратили секретарката за вино и презервативи, наистина сте й казали да заключи вратата и наистина сте отменили срещата си за седем часа в очакване на интимно преживяване с господин Сандърс?
— Да.
— Иначе казано, преди излъгахте.
— Представих своята гледна точка.
— Но тук не говорим за гледни точки. Говорим за факти. И при сегашните факти ми е интересно да узная защо според вас господин Сандърс поделя отговорността за случката във вашия кабинет в понеделник вечер.
— Защото ми се стори… Стори ми се, че господин Сандърс е дошъл в кабинета ми с ясното намерение да правим секс, а по-късно той го отрече. Почувствах се излъгана. Първо ме подведе, после ме обвини, въпреки че не бях направила нищо повече, освен просто да откликвам.
— Смятате, че ви е подвел?
— Да.
— И затова ли според вас отговорността е обща?
— Да.
— По какъв начин ви подведе?
— Ами струва ми се, че е очевидно. Нещата бяха много напреднали, когато той изведнъж стана от канапето и заяви, че няма да продължи. Според мен това е подвеждане.
— Защо?
— Защото не можеш да стигнеш чак дотам и после да спреш ей така. Това явно е враждебна постъпка с цел да ме постави в неудобно положение и да ме унижи. Разбирате ли… то е ясно.
— Добре. Да разгледаме по-подробно конкретния момент — каза Фернандес. — Доколкото разбрах, говорим за времето, когато сте били на канапето с господин Сандърс, и двамата разсъблечени донякъде. Господин Сандърс бил коленичил, пенисът му бил изваден, вие сте лежали по гръб без бельо и с разтворени крака, така ли?
— В общи линии, да. — Мередит поклати глава. — Звучи толкова… недодялано.
— Но нали точно такава е била ситуацията?
— Да.
— И така, казахте ли тъкмо в този момент „Не, не, моля те“, отговори ли господин Сандърс „Права си, не бива да го правим“ и стана ли после от канапето?
— Да. така каза — потвърди Мередит.
— Тогава къде е недоразумението?
— Когато казах „Не, не“, имах предвид „Не, не чакай“. Защото той изчакваше, дразнеше ме, а аз исках да продължи. Той обаче стана и много ме ядоса.
— Защо?
— Защото исках да го направи.
— Но, госпожо Джонсън, вие сте казали: „Не, не“.
— Знам какво съм казала — прекъсна я раздразнено Мередит. — но в тази ситуация е съвършено ясно какво всъщност му казвам.
— Така ли?
— Естествено. Той разбра думите ми точно, но предпочете да не им обърне внимание.
— Госпожо Джонсън, чували ли сте някога израза „Не“ значи „не“?