Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
— „Не, без мен.“ Можел си да излезеш от положението по много начини. Възрастен човек си. Но такава… отмъстителност. Том, трябва да ти кажа, че съм изненадан от теб.
— Боб, тя наруши закона — възрази Сандърс.
— Още не е доказано, нали? — вметна Гарвин. — Съдебните заседатели могат да разровят личния ти живот до дъно, ако толкова го искаш. Аз лично не бих желал. Не виждам също какво ще помогне, ако се стигне до съд. Никой няма да спечели.
— Накъде биеш?
— Ти не искаш да се стига до съд, Том. Гарвин присви очи — опасен признак.
— Защо мислиш така?
— Просто не искаш. — Гарвин пое дълбоко дъх. — Виж. Да изясним нещата. Говорих с Мередит. Тя е на същото мнение, че нещата се изплъзнаха от контрол.
— Аха…
— Сега и с теб говоря, защото се надявам, Том, че всичко ще се успокои и ще се върнем към предишното положение, моля те да ме чуеш добре — положението отпреди това злощастно недоразумение. Ти запазваш работата си, Мередит също. Двамата продължавате да работите заедно като цивилизовани възрастни хора. Ти вървиш напред, градиш фирмата, акционерното дружество се обособява и след година всички ще натрупат куп пари. Какво лошо има в това?
Сандърс изпита нещо като облекчение, усещането, че говори като нормален човек. Какво не би дал да избяга от адвокатите и напрежението през последните три дни. Мисълта за връщане към старото положение го успокояваше като топла вана.
— Виж, Том. Веднага след случката в понеделник вечер никой не разтръби нищо. Ти не се обади на никого. Мередит също. Според мен и двамата сте искали историята да се забрави. За нещастие последва недоразумението на следващия ден и се породи ненужен спор. Ако беше дошъл навреме за съвещанието, ако с Мередит отстоявахте едно и също мнение, нямаше да се случи нищо. Двамата щяхте да си работите заедно и случката щеше да си остане само между вас. А сега виж докъде стигнахме. Всъщност това е една голяма грешка Защо просто да не я забравим и да гледаме напред? И да забогатеем. Том? Какво лошо има в това?
— Нищо — най-накрая проговори Сандърс.
— Добре.
— Само че няма да стане — допълни Сандърс.
— Защо?
През ума му минаха десетки отговори. „Защото тя не е компетентна. Защото е хлъзгава като змия. Защото е въжеиграчка, мисли само за фасадата, а техническият отдел трябва да създаде изделието. Защото е лъжкиня. Защото нея уважавам. Защото пак ще го направи. Защото тя не ме уважава Защото не се отнасяш към мен честно. Защото ти е любимка. Защото предпочете нея пред мен. Защото…“
— Нещата стигнаха прекалено далеч — каза той. Гарвин го изгледа.
— Могат да се върнат назад.
— Не, Боб. Не могат.
Гарвин се наведе и сниши глас.
— Слушай, пикльо. Знам точно какво става. Взех те, когато още имаше жълто около устата. През цялото време ти помагах, давах ти възможности, лансирах те. А сега си решил да играеш непозволено? Прекрасно. Искаш да омажещ всичко? Зле ти се пише, леке такова.
Той се изправи.
— Боб, стане ли дума за Мередит Джонсън, губиш желание да говориш разумно.
— А, значи смяташ, че аз имам проблем с Мередит? — Гарвин се изсмя дрезгаво. — Слушай, Том: била ти е гадже, но е умна и самостоятелна, затова не си се справил. Побеснял си, когато те е оставила. И сега, след толкова години, искаш да си върнеш. Ето каква е работата. Няма нищо общо с етиката в деловите отношения, с нарушаването на закона, със сексуалния тормоз или някоя друга глупост. Подбудите ти са лични и дребнави. Пълен лайнар.
Гарвин тръгна да излиза от ресторанта и гневно профуча покрай Блакбърн, който за миг остана като втрещен, загледан в Сандърс, после забърза след шефа си.
Сандърс се запъти към масата си. Мина покрай едно сепаре с няколко души от „Майкро Софт“, включително двама известни тъпаци от програмирането на системи. Някой изгрухтя.
— Здрасти, господин Свински — тихо каза непознат глас.
— Грух! Грух!
— Не ти стана, а?
Сандърс направи няколко крачки, после се обърна.
— Хей, момчета — каза той, — поне не се навеждам и не хващам глезените си с ръце по късни срещи с… — и той изрече името на един от шефовете на програмирането в „Майкро Софт“.
Всички се заляха в бурен смях.
— Ха, ха!
— Господин Свински говори!
— Грух, грух!
— Всъщност какво правите тук, момчета? — попита ги Сандърс. — Да не би вазелинът в Редмънд да е свършил?
— Ха, ха!
— Свински е бесен!
Превиваха се от смях като гимназисти. На масата стоеше голяма кана бира. Единият се обади:
— Ако Мередит Джонсън смъкне гащи за мен, сигурно няма да викам полиция.