Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
Тя спря пред вратата и набра на клавиатурата кода на Радиг. Много късно се сети, че системата може да отчита и отпечатъците на пръстите… но Оболо не си беше направил труд допълнително да я подобри и с тихо изщракване вратата се отключи.
Джин отвори само колкото да се промуши вътре, затвори вратата след себе си и се скри зад най-близката завеса. Стаята изглеждаше като в мъгла и в първия момент тя едва не се задави. После разбра, че е химически пушек, и си спомни за неестествения блясък в очите на Оболо. Вероятно гореше някоя от онези дроги за стимулиране на ума. Тя включи звуковите усилватели, свали обувките си да не вдига шум и внимателно тръгна напред.
Близко до вратата, скрити зад две завеси, имаше двама стражи. Като се ориентира по дишането им, Джин тихо ги заобиколи. Стъпките на Радиг бяха лесни за следване — и сигурно я водеха към трона от възглавници на Оболо Нардин. Изведнъж те спряха и Джин клекна зад една завеса и затаи дъх.
— Здравей, синко — каза Оболо със странно стържещ глас… звук, може би гласов еквивалент на блясъка в очите от дрогата.
— Здравей, татко — поздрави и Радиг. — Нося ти авизо за най-новата пратка. Разтоварването вече започна. Щом се стъмни и всички временни работници се приберат по стаите си, ще започне прехвърлянето на специалните компоненти в монтажната сграда.
Последва познато изщракване и жужене на магнитен диск, сложен в четящо устройство.
— Добре — изсумтя Оболо. — Започнаха ли вече работа върху втората компютърна система?
— Още я настройват — отговори Радиг. — Според тях ще бъде готова след два дни.
— Поне три — каза Оболо със спокойна увереност. — Те непрекъснато подценяват необходимото им време.
— Може би този път… — Радиг спря, защото се чу иззвъняване на телефон.
— Оболо Нардин слуша — каза Нардин. Последва нещо, което дори подсиленият слух на Джин не можа да чуе. — Специфицираният рекордер? — попита ядосано Нардин.
Още недостъпна за слуха й реч… но дори без да вижда двамата, Джин почувства напрежението зад завесата.
— Какво има? — попита нервно Радиг, когато баща му затвори.
Оболо шумно пое дъх.
— Агентът на шахни, който дойде заедно с Доло Самън, е намерил ключа към проекта „Мангуста“.
— Агент на шахни?… Сигурен ли си, че наистина е такъв?
— Ако досега имах някакви съмнения, последният му разговор с Доло Самън ги разсея. — Гласът на Оболо стана безизразен, почти скучен. — Неговите подсъзнателни реакции тази сутрин фактически бяха доказателството, което ми бе необходимо.
Радиг, изглежда, беше затруднен да го разбере.
— Казваш, че той знае? Откъде?
— Случайно го е е открил, подтикнат от Доло Самън. Той смятал, че тук се произвеждат ракети, и го прелъгал да разглоби телефонния апарат. Може би ти беше прав: трябваше веднага да изгоним този селяндур.
— Но телефонът е саморазрушаващ се…
— Да. Но нима можеш да допуснеш, че това наистина може да помогне? Разрушеното доказателство е толкова интригуващо за хора като него, колкото и неразрушеното.
Радиг изруга.
— По-добре веднага да сложим стражи на техния комплекс.
— Защо?
— Защо? — като ехо повтори Радиг. — Защото ако той занесе тази информация на началниците си…
— Не може. — Оболо беше ледено спокоен. — След като тази сутрин разкрихме кой и какъв е, Мангъс е запечатан за през нощта и всички външни телефони са прекъснати с изключение на телефона от тази сграда. Сега се успокой, синко, и ме остави да помисля.
За момент единственото, което Джин можеше да чува, беше туптенето на собственото си сърце. Бяха се сбъднали най-лошите й опасения за цялото това проникване: Доло беше в смъртна опасност. Краката й трепереха от желание да изскочи от укритието, да разсече на две с бронебойния си лазер Оболо и Радиг и заедно с Доло да се измъкнат оттук…
— Да — каза неочаквано Оболо. — Да, синко. Ще вземеш едно малко отделение… четирима мъже… и ще ги заведеш в сградата за монтаж. Следващата стъпка на агента ще бъде да се опита да намери неповреден някой от специалните компоненти и да излезе от Мангъс.
— Как ще знае…
— Видял е вратата от крайната монтажна зала тази сутрин, когато двамата със селяка са напуснали участъка под влияние на дрогата. Ще си я спомни и ще отиде право там.
— Разбирам. Да ги убием ли?
Джин неволно изви ръце в положение за стрелба. Кутрето насочено право напред, палецът върху нокътя на средния пръст.
— Не, разбира се — снизходително се засмя Оболо. — С това само ще докараме други шахни да разследват защо за такова дребно провинение е бил ликвидиран техен агент. Не, синко, докарай ги тук живи и без драскотина дори.