Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
Небамум продължи по-нататък:
Амеротке не се намеси. Нешрата продължи да стиска здраво чашата в дланите си. Той беше почти сигурен какво е направила: за нея това беше най-доброто. Двамата влюбени поеха в един глас:
Амеротке погледна през рамо. Хатусу седеше като прикована на мястото си. Нима видя състрадание по лицето й? Чу се някакъв звук. Нешрата бе оставила празната винена чаша на пода; наведена напред, тя притискаше стомаха си с ръце. След малко ги протегна напред. Амеротке не се намеси, когато Небамум отиде до нея и хвана ръката й. Нешрата умираше: тя кашляше и се давеше с наведена надолу глава. Съдията чуваше писъците на Кией, възбудените гласове на другите и забързаните стъпки на Асурал, но вече беше много късно. Тялото на девойката се разтърси в конвулсии, притиснато в обятията на нейния любим. Амеротке затвори очи и помоли боговете да проявят разбиране. Когато погледна отново, видя как Небамум целува челото на Нешрата, сякаш искаше да спре спазмите и да облекчи страданието й. Притискаше буза до главата й и тихо й говореше нежни думи. Никой не се намеси. Нешрата въздъхна дълбоко и не помръдна повече.
Тринадесета глава
Възцари се пълно объркване. Сененмут нареди да повикат стражата, за да изнесат трупа на Нешрата. Девойката лежеше притисната плътно в ръцете на Небамум. Амеротке потърси пулса на шията й. Нямаше го. Тя се бе отпуснала като в сън с полуспуснати клепачи и леко раздалечени устни. Само бледата кожа и необичайните тъмночервени петна високо по бузите й говореха за естеството на нейната смърт. Съдията опипа ръкава на робата й и откри миниатюрната съдинка за екзотични благовония, която сега бе празна.
— Знаела е и е била подготвена… — в това време двама помощници на Асурал се опитаха да изнесат Нешрата. Небамум шумно се възпротиви на опитите им да изтръгнат от прегръдките му трупа на девойката. Стана сборичкване, но съдията се приближи до Небамум и му прошепна: — Пусни я. Тя направи онова, което искаше. Очаквала го е, затова е била готова.
Изражението на лицето на Небамум беше покъртително. Той не заплака, но приличаше на човек, който е вкусил всичко от живота и то се е превърнало в горчив прах в устата му. След малко отпусна ръце от Нешрата. Приспособиха набързо носилка и трупът бе изнесен. Помогнаха на Кией да стане и Амеротке се разпореди да я заведат в съседна стая, където да бъде настанена удобно, но под постоянно наблюдение, докато съдебната процедура приключи.
После затвориха вратите. Небамум приседна на пети и се загледа в една точка на стената зад съдията.
— Трябваше да я претърсят — върна си способността да говори Карнак.
Небамум се обърна леко с омраза в очите:
— Винаги съм мислел, че краят й ще бъде такъв — прозвуча грубият му сега глас. — Било е речено всичко да свърши с трагедия и сълзи. Гордостта, господарю Карнак, е много грозно цвете — посочи той към останалите Пантери. — Ти си причината за всичко, ти и другарите ти. Вместо да оставите живота да следва естествения си ход, вие решихте да защитавате славата си, положението си, властта!
Последните му думи изтъняха в злобен съсък. Нешрата беше мъртва и Небамум явно бе решен да каже всичко. Амеротке огледа залата на съда. Шуфой, Пренхое и Асурал се бяха върнали на първоначалните си места. От пода бяха вдигнати възглавниците, върху които бяха коленичили Нешрата и Кией. Единствено бледото петно на пода говореше, че е имало нещастен случай, но атмосферата в съдебната зала бе променена. Хатусу, Сененмут и дори Амеротке бяха изтървали контрола над хода на нещата и сега всички гледаха Небамум.
— Ти я обичаше, нали? — започна с мек тон съдията.
— Обичах я, уважаеми Амеротке. Винаги съм я обичал: още от първия път, когато я видях. Аз съм слуга на Карнак. Някога обичах и него — постегна се гласът му. — Аз също съм от Пантерите от Юга. Както и от полка на Сет. Участвах в убийството на Мерецегер. Само аз бях жестоко ранен.