Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Сестра ми Кией казва истината — направи избора си Нешрата. — Ипумер беше хубав и сладкодумец. Беше ми много приятно да дразня баща си, но Ипумер ми омръзна скоро. Когато се срещахме, той започваше да се оплаква и се опитваше да ме накара да ревнувам, като бъбреше с Кией.
— Какво се случи в нощта, когато той умря? — настойчиво попита Амеротке.
— Наистина излизах от стаята — заяви Кией, — но изобщо не съм знаела за отровата.
Амеротке я прикани с жест и допълни:
— Момиче, продължавай по-нататък!
Кией, почти доволна, че намесата на сестра й бе прекратена, стана и взе възглавницата си, за да коленичи пред Амеротке.
— Ипумер те е обсипвал с ласкателства, нали? — тя кимна утвърдително. — Живяла си винаги в сянката на сестра си, нали? — момичето отново кимна. — И какво се получи, когато той й омръзна?
— Комплиментите му ми харесваха — пошепна Кией, а очите й плувнаха в сълзи. — Помолих сестра си да ми помогне. А тя ми каза да постъпя така, както намеря за добре.
— Разбира се, че го е казала с удоволствие — направи опит да й вдъхне смелост Амеротке. — Тя е мразела баща си толкова много, че е била готова на всичко, за да му отмъсти, включително като използва и теб — съдията се обърна леко встрани, за да се изкашля, и използва случая, хвърляйки поглед към човека, когото бе заподозрял като сетянина. Той бе застанал като другите — на колене, поставил ръцете си отпред; главата му беше леко наведена. „Не, ти няма да се намесиш — помисли си съдията. — Навярно се питаш докъде съм успял да разплета нещата.“ А на глас продължи: — Добре — и леко допря пръсти до лицето на Кией. — Ти си едно чисто дете. Няма защо да се боиш от мен, докато ми казваш истината. И така, Ипумер вече е бил свикнал да идва нощем. Понякога си можела да излизаш от стаята си, но това е щяло да събуди подозрения и затова си измислила историята с кошмарите. Разбира се, по-голямата ти сестра е била готова да ти помогне. Когато се е стъмвало и малко преди да си легнеш, Нешрата е отнасяла на определеното място поднос с чаши и храна за тайната ти среща с Ипумер. Но онова, което ти не си знаела, е, че приготвената за Ипумер чаша вече е била намазана с нещо отровно…
— Ваше благородие — намеси се Валу, — как би могла почитаемата Нешрата да е сигурна, че сестра й няма да пие от тази чаша?
— Не знам — не отместваше погледа си Амеротке от Кией. — Но ти ще ми кажеш.
— Ами… Да — кимна Кией, — виното не ми понася — тихо рече тя. — Когато започнаха месечните ми цикли, лекарите казаха, че телесните ми течности реагират с непоносимост към него — и добави едва чуто: — Затова вземахме само една чаша.
— Следователно сестра ти е нямало от какво да се опасява, нали? Сигурен съм, че думите ти лесно могат да се потвърдят от лекар…
— Но не се ли усъмни в нещо? — отново се намеси Валу. — Ипумер не може да не ти е казвал, че след среднощните гуляи е получавал ужасни спазми в стомаха.
— О, да, със сигурност го е казвал — съгласи се Амеротке. — Но не забравяйте, царски обвинителю, че те само се хранят с една и съща храна, а Ипумер си носи вино в мех. Ето защо той не е имал никакви основания и за най-малкото съмнение. Не съм ли прав, детето ми? — Амеротке правеше всичко възможно, за да запази Кией възможно най-спокойна.
— Напълно, господарю — прошепна тя. — Срещахме се с Ипумер в нощните часове. Нешрата оставяше на уговореното тайно място хляб и плодове, увити в ленена покривка, както и специален бокал, който бе купен за тази цел. Така че, ако нещата се объркат, татко да не разбере нищо. Ипумер винаги си носеше виното.
— Какво правят влюбените — съгласи се Амеротке. — Ти донасяш храната, а той виното, което е купил. Навярно той не е забравял за сестра ти и баща ти: може и да се е страхувал да не го отровят. Сигурно е оглеждал чашата, но след като не е забелязвал нещо нередно, сипвал си е от виното и го е изпивал. Симптомите са идвали на другия ден. При следващата среща си му казвала, че нямаш никакви оплаквания. И защо да те подозира? И ти си ядяла от същата храна, нали? — Кией кимна. — По чашата е имало отрова, но не в такова количество, че да донесе смърт. Ето защо той не е загинал по-рано. Лекарите ще кажат, че някои отрови се натрупват бавно в организма. И само въпрос на време е, преди да се събере фаталното количество. В онази нощ по-голямата сестра е проявила щедрост по отношение на дозата.
— Ипумер не е ли проверявал чашата? — попита Валу.
— В тъмното ли? — отговори Амеротке. — Отровата няма нито вкус, нито миризма, а той е с деликатен стомах. Кажи ми, Кией — хвана я Амеротке за ръката, — какво говореше Ипумер за връзката си със сестра ти?