Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Казваше, че някога я е обичал, но тя била безразлична — затрепери долната й устна, — а сега имал мен.
— Той наистина ли купи отрова? — запита я Амеротке.
— О, да, но добави, че го прави, за да сплаши сестра ми. Уверявал я, че ще се самоубие. Но той вземаше опиати, за да успокоява стомаха си…
— Споделяше ли още нещо за себе си?
— Не спираше да се хвали с кръвта си на благородник.
— По-точно? Хайде, детето ми — леко я сгълча Амеротке.
— Ипумер казваше, че има хиксоска кръв, разполага с влиятелни приятели в Тива и знае много неща за сестра ми…
— Ти съобщаваше ли всичко това на Нешрата?
Кией кимна утвърдително и добави:
— Понякога се страхувах от Ипумер.
— Имало е защо — съгласи се Амеротке. — Още повече е плашел той сестра ти. В действителност Ипумер е подписал собствената си смъртна присъда. Ипумер и Нешрата са имали много общо помежду си, освен своята връзка: човекът, довел Ипумер в Тива, е мъжът, от когото Нешрата е забременяла. Редно е тя да го защитава, както го направи и пред мен, когато се представи за тайнствения непознат с маска на Хор, посещавал къщата на Улицата на маслените лампи… — в Залата на двете истини стана съвсем тихо. Дори коленичилият Карнак зяпна от изненада. — Ипумер е трябвало да умре — продължи Амеротке, — по не една и две причини. Основната от тях е била закрилата за голямата любов на Нешрата — махна с ръка Амеротке — Можеш да се върнеш на мястото си, дете — Кией го стори, а Амеротке се обърна към генерал Карнак: — Вие сте герой на Тива и предводител на Пантерите от Юга. Успяхте да задържите сплотена групата на героите. Прав ли съм? — Карнак му отговори с мрачен поглед. — Когато съпругата ви е починала, сте решили, че за вас е най-подходящо да се ожените за дъщерята на един от другарите ви по оръжие? Генерал Карнак, вие сте горд човек. Флиртовете и някакво си там ухажване ви се удават трудно. Сигурно сте побеснели, когато сте разбрали, че избраната от вас жена е бременна с чуждо дете. Помислихте ли да се позовете на старите закони, които в подобен случай повеляват смъртно наказание?
— Да. Бях в пълното си право! — отсече Карнак. — Бях почти сгоден за Нешрата. Ако бременността й бе станала достояние на всички, щях да се превърна в рогоносец и посмешище за целия град! — заклокочи силно гневът на този високомерен човек. — Беше ми болно за Пешеду. Той беше мой боен другар. А можех да се позова на изискванията на кръвното отмъщение!
— Не и в моето царство, когато аз управлявам! — вметна тихо и спокойно Хатусу, но гласът й се чу ясно из цялата зала.
Карнак се опомни и се поклони към трона.
— Реших да бъда милостив. Бях постъпил честно и добронамерено. Защо да ставам за посмешище?
— Годежът беше ли разгласен? — запита Сененмут.
— Бременността на тази жена бе разкрита непосредствено преди огласяването му. Пешеду беше смазан… Ужасно огорчен и посрамен. Запозна се с изискванията на закона — посочи Карнак към книгите и свитъците, поставени на масата пред стола на съдията. — Имах правото да поискам проливане на кръв и аз го сторих!
— Смъртта на едно неродено дете, така ли? — попита Амеротке. — Убедихте ли Пешеду да упои дъщеря си и да я омотае като вързоп? Отнесохте ли я при Фелима, която извърши очакваното от нея? — Карнак му отговори с безизразен поглед. Двамата му другари Туро и Хети изглеждаха изнервени. Небамум не повдигаше глава. — Е, Карнак, гневът ви сигурно е бил страшен!
— Не толкова, колкото на Пешеду.
— Ами Ипумер? — запита Амеротке. — Когато той започна да ухажва бившата ви годеница, възразихте ли? — съдията не дочака отговор и продължи: — Сигурно. А Пешеду дойде ли при вас за помощ и съвет? Редно е да помисля, че сте отишли в Дома на войната и сте се постарали да разберете какво е възможно да се направи с този писар. Прав ли съм?
— Цялото му дело с документите бе изчезнало безследно — стовари Карнак юмруци върху бедрото си. — До мен стигна слухът, че генерал Камун носи отговорност за назначаването му. Но той почина скоро след това.
— Не сте ли обмисляли възможността да убиете Ипумер? — заинтересува се Амеротке. — Все пак вие сте военен човек и войник с високо мнение за личните си способности и тези на вашите другари по оръжие. А Пешеду не настояваше ли за мъст, за някакво възмездие? — Амеротке направи кратка пауза. — Генерал Карнак, знаете ли какво? Аз мисля, че сте посъветвали Пешеду да направи нещо мъдро. Един чудесен начин да се отърве от дъщеря с много труден характер! Да я остави да се омъжи за някой парвеню без пукнат грош в джоба. Да я принуди да изпие горчилката на разкаянието и бедността. Така Ипумер остава жив — погледна Амеротке към Нешрата: — Мила девойко, сигурен съм, че баща ти е протестирал, но не твърде много. В действията си той е изпълнявал нарежданията на генерал Карнак. Реално той е мислел, че можеш да се сгодиш за Ипумер, а напуснеш ли веднъж дома му и престанеш ли да тежиш на ръцете му, той ще може без особена трудност да отмие от същите ръце по-нататъшните грижи за твоята съдба. Някой друг поема задължението и отговорността за теб. Той все пак има още една дъщеря. Ти винаги си била трън в очите му.