Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— А Ипумер?
— О, с него нямах никакви затруднения. В откритите от мен писания бе отбелязано, че Мерецегер е била любовница на един хиксоски капитан и е родила дете. В действителност две деца. Така и не стигнах до по-малкия син, но успях да намеря Ипумер. Наех онази стая на Улицата на маслените лампи, купих си маската на Хор, подходяща роба и пелерина, които ми позволяваха да се движа безпроблемно по улиците на Некропола. Никога не съм липсвал за изпълнението на някоя поръчка на моя господар. Той пращаше своя верен Небамум насам-натам по бързи дела из града. Обявих, че раната на крака ми се е възпалила отново. Купих си сандали и кожени гамаши…
— Достатъчно богат ли си?
— И още как. Господарят ми е щедър към конете, кучетата и слугата си. Послужих си със събраното, за да примамя Ипумер в Тива. Отидох на гости на стария Камун — човек слабоволев и с още по-слаба мисъл. Помолих го да ми стане доверител. Накарах го да се закълне, че ще пази тайна по моя въпрос. После го попитах дали е готов да ми направи голяма услуга. Разбира се, Камун захапа стръвта като истински шаран. Беше му изключително приятно да даде някому покровителството си, за да направи нещо за клетия Небамум.
— Взе ли акъла на Ипумер?
— О, да. Доведох го в Тива. Срещнахме се на Улицата на маслените лампи, където му казах за служебното повишение. Уведомих го още, че искам да го използвам срещу Пантерите от Юга — хората, убили майка му.
— А Фелима и Интеф? Разбра ли, че те правят незаконни аборти?
— Да, разбира се — опипа се Небамум по врата, потънал в пот. — Посетих и Фелима. В едната ръка държах злато, а в другата — собствения си меч. Отидох маскиран късно през нощта. Обясних й, че знам всичко за скритите й занимания, и я заплаших, че ако не ми сътрудничи, ще предам събраното за нея на царския обвинител Валу. Тя беше като нощна птица: плашлива и алчна. Казах й, че ще я посети един млад мъж. Фелима трябваше да го прикотка и да му уреди квартира при вдовицата Ламна. Натоварих Интеф със задължението да му бъде лекар. Фелима беше страхлива и прие подкупа. Нямаше никаква представа за моя план.
— Защо не нанесе сам удара? — намеси се Валу. — Така или иначе, го направи накрая.
— Исках да бъда на тъмно, господарю. Оставих Ипумер да опере пешкира.
— Той сигурно е възразил, нали?
— Да, отначало, но после клекна, поне за известно време. Обясних му, че властите няма да погледнат с добро око на наследника на Мерецегер, започнал работа в Дома на войната. С лекота би могъл да бъде обвинен като шпионин. Междувременно той започна да действа. Отиде на гости на генерал Камун с отровно вино и му помогна да потегли към Далечния хоризонт. В качеството си на доверен адютант на генерал Карнак аз посетих Дома на войната, където успях да извадя от архивния фонд всички следи около назначаването на Ипумер. И веднага неговата сговорчивост и желание за сътрудничество се възстановиха напълно.
— А Нешрата?
— По това време тя знаеше всичко за действията ми и беше много доволна. Но Ипумер не излезе такъв, какъвто очаквах. У него почти липсваше жажда за мъст или за проливане на кръв. На една от тайните ни срещи му обясних, че следващата му задача след Камун е омаскаряването на генерал Пешеду. Той трябваше да започне да флиртува с дъщеря му. Само трябваше да уредя запознанството им на едно от празненствата на полка.
— Нешрата прие ли го? Да ляга с непознат мъж?
— Вие не я познавате — отвърна Небамум. — Наистина не я познавате. Тя никога не се е отдавала на Ипумер, независимо от хвалбите му. Играеше си с него като котка с мишка.
— Спомням си писмата, представени в съда, както и любовната поезия, която тя му е пращала. За теб ли са били? — попита го Амеротке. Небамум се усмихна вместо потвърждение. — Какво стана после?
— Пешеду побесня, но също и Ипумер — язвително отговори Небамум. — Тогава му казах да насочи вниманието си към хесетката, която беше любимка на Пешеду. Ипумер прие на драго сърце.
— А какво се обърка? — попита съдията. — Игрите на Нешрата взеха да омръзват на писаря и той съблазни хесетката, така ли? Но след като бе отблъснат от голямата дъщеря, той реши да се насочи към по-малката сестра. Ти ли уби хесетката?
Лицето на Небамум стана сериозно.
— Ипумер се оказа пълна грешка. О, дамите го обичаха. Той успя да съблазни държанката на генерал Пешеду, но още беше гневен на Нешрата. Настояваше, че тя се е подиграла с него и че ще й го върне. Казах му да стои далеч от Кией. Нешрата бе също загрижена.