Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
Нешрата отвори уста и изрече:
— Уважаеми Амеротке… — тръсна тя глава и прошепна: — Чувствам, че ми прилошава. Моля за чаша вино.
Амеротке кимна и Шуфой отиде до малката ниша, напълни една гравирана сребърна чаша и я донесе; Нешрата я грабна и отпи.
— Уважаеми Карнак, това, което казах, е вярно, нали? — продължи Амеротке. — Ето защо никога не сте предприели нещо сериозно спрямо Ипумер. А винаги сте можели да го предизвикате, да го пребиете, убиете и уволните от заеманата длъжност. Обаче Нешрата има остра и бърза мисъл. Тя разбира бързо, че баща й всъщност не държи на нея; не след много време Ипумер й омръзва. Едва когато писарят се превръща в опасност и започва да я заплашва, тя взема решение да действа. Вие, Хети и Туро, сте участвали в цялата история, а същото се отнася за Бейлет и Руах: и това е единственото обяснение. В по-предишни времена Ипумер не би доживял и края на въпросния месец, докато сега е започнала игра на живот и смърт. Е, драги ми Карнак, вие сте от старата школа, нали? Нямате вкус към флиртове и подобни занимания. Разговорите около сгодяването ви за по-голямата дъщеря на Пешеду трябва да са протекли като търговски преговори. Вие просто не можете да играете ролята на млад мъж в една любовна пиеса, а във връзка с ухажването сте се обърнали към единствения човек, който ви е съветвал, действал е от ваше име и ви е помагал: вашата вярна сянка и слуга Небамум.
— Но аз…
За първи път, откакто се срещнаха, Амеротке видя Карнак неспособен да каже и дума повече.
— Моля ви, Карнак, кажете ми дали с Пешеду сте се заклели тържествено, че ако откриете човека, който носи отговорност за извънбрачната бременност на Нешрата, той трябва да умре? — Карнак кимна утвърдително. Съдията продължи: — А случвало ли ви се е да допуснете поне веднъж, включително с най-необузданото си въображение, че човекът, който е отговорен за това, може и да е вашият верен Небамум? — занемелият Карнак му отговори с още по-безизразен поглед. Обаче слугата най-после бе вдигнал глава. Ако имаше някаква промяна в лицето му, то сега беше на подмладен човек с поизтрити от облекчение бръчки. Не изглеждаше смутен ни най-малко, а гледаше с хладни очи в Амеротке. Съдията издържа на погледа му и продължи: — Ти си убиецът, нали? — Небамум само се усмихна широко. — Представял си се за това, което не си — продължи Амеротке. — Генерал Карнак, давате ли си сметка, каква отровна змия сте приютили до сърцето си?
— Не мога да повярвам — едва изрече Хети. — Небамум е един от нас.
— Небамум беше един от вас — възрази съдията. След това, махайки с ръце, той прикани Небамум да мине напред. Слугата сякаш се готвеше да откаже, но все пак се изправи бавно. Все още беше обут в кожените ботуши, но докато приближаваше, преди да коленичи пред Амеротке, съдията забеляза, че от тромавия му вървеж не бе останала и следа. След като коленичи, той веднага потърси с поглед лицето на съдията. — Вече си видял, че оживях след нападението — започна с внимателен глас Амеротке. — Змиите в стаята ми, спомняш ли си?
— Това пък какво е? — намеси се Карнак.
— Просто си забравил — продължи Амеротке, — че те са прекалено чувствителни към студа. Топлината винаги ги привлича. Мангалите с дървени въглища… Сети ли се? — Небамум кимна, сякаш в знак на съгласие. — Да споменем и за другото нападение. Съгласен ли си? — Амеротке спря за малко и продължи. — Небамум, цяла Тива те познава: бързаш насам-натам, за да изпълниш поръчките на господаря си. Нали не бе пропуснал да наемеш убиец, който да пусне две-три стрели над главата ти, с цел да ме заблудиш? — Амеротке отново спря за миг. — Онази сутрин беше непрекъснато с мен, та как успя да се сдобиеш с убиец? — Небамум се засмя някак неестествено. — Разбира се, Карнак вече ти бе наредил да ми разкажеш всичко за полка на Сет. Надянал си маската на Хор и си се уговорил с убиеца да проследи Амеротке и слугата на Карнак и да отпрати няколко стрели, за да уплаши и двамата. Но същият главорез се е представил много по-добре, когато е изпълнил поръчението ти за генерал Пешеду, нали? Небамум, ти си много богат човек. Сигурно имаш повече злато и сребро от мен след годините на вярна служба. Истинската цел на убиеца е бил генерал Пешеду. Той и лодкарят му са били премахнати в един пуст участък на Нил. Да, подходяща смърт за човека, организирал помятането на детето ти и унижението на жената, която обичаш. И Пешеду, също като останалите, бива лишен от правото да живее честно и достойно и да умре с подобаваща смърт. За балсаматорите няма да има труп, а пътуването на неговата Ка през Подземния свят ще бъде трудно — загледа се Амеротке в Небамум и добави по-тихо: — Толкова е лесно да се уреди в Тива, стига да имаш достатъчно средства, с които да наемеш най-добрите убийци без нито един въпрос. Какво значение има кой го е извършил, след като убийството е факт, а ти си в безопасност?