Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Рейдж спа дълго, но се събуждаше всеки път когато се опиташе да се обърне. И я поглеждаше - като че ли черпеше сили само от вида й. А тя му донасяше вода, милваше го по лицето, хранеше го. Не говореха много. Докосването им бе достатъчно.
Клепачите й започнаха да натежават. Беше отпуснала глава, когато на вратата отново се почука. Вероятно беше Фриц, който им носеше още храна.
Протегна се и отиде да отвори.
- Влез.
В коридора стоеше абсолютно неподвижен мъжът с белязаното лице. Светлината падаше върху острите му черти и подчертаваше дълбоко поставените му очи, формата на черепа под много късата коса, нащърбения белег и твърдо очертаната брадичка. Носеше свободно черно поло и черни панталони, смъкнати ниско на хълбоците му.
Тя веднага отиде до леглото, за да защити Рейдж, макар да бе глупаво да си мисли, че би могла да се справи с нещо толкова огромно като вампира, който стоеше на прага.
Тишината се проточи. Каза си, че той вероятно се е отбил, както и другите, да провери какво е състоянието на Рейдж, а не за да го нарани отново. Само че... Изглеждаше много напрегнат, широко разкрачените му крака подсказваха, че всеки момент би могъл да се втурне напред. Още повече я плашеше това, че избягваше погледа й, а не поглеждаше и към Рейдж. Студените му черни очи бяха неразгадаеми.
- Искаш ли да влезеш да го видиш? - запита тя накрая. Той най-после я погледна.
Очите му са като обсидиан, помисли си Мери. Стъклени. Бездънни. Бездушни.
Отстъпи още назад и хвана ръката на Рейдж. Вампирът, застанал на прага, се усмихна самодоволно.
- Имаш малко войнствен вид, кукло. Мислиш, че съм дошъл отново да му вадя душата? - Гласът му бе тих, равен и плътен. И също така празен и безизразен като зениците му.
- Ще му причиниш ли болка?
- Глупав въпрос.
- Защо?
- Няма да ми повярваш, така че не трябва да питаш. Отново настъпи мълчание. Тя го измери с поглед. И забеляза, че проявява не само агресия, но и неловкост.
Може би.
Целуна ръката на Рейдж и се застави да се отдалечи от леглото.
- Канех се да взема душ. Ще поседиш ли при него, докато ме няма?
Вампирът премигна от изненада.
- Нима ще се чувстваш удобно гола в банята, докато съм наблизо?
Всъщност не. Сви рамене.
- Както искаш. Но съм сигурна, че, ако се събуди, ще предпочете да види теб, а не да бъде сам.
- Няма да ме отпратиш?
- Ще влезеш ли, или ще си вървиш? - Той не отговори и тя каза: - Тази нощ трябва да е била истински ад за теб.
Изкривената му горна устна оголи зъбите му в животинска гримаса.
- Ти си единствената, която предполага, че не ми доставя удоволствие да наранявам другите. Да не си нещо като Майка Тереза и да виждаш само доброто в хората и други такива глупости?
- Не си получил доброволно белега, който обезобразява лицето ти, нали? Готова съм да се обзаложа, че имаш и други. Така че, както казах, изминалата нощ трябва да е била ад.
Зейдист присви силно очи, а в стаята нахлу поток студен въздух - като че ли той го насочваше към нея.
- Внимавай, кукло. Смелостта може да бъде опасна. Тя тръгна право към него.
- Знаеш ли какво? Цялата тази работа с душа е измислица. Опитвах се да ти осигуря време насаме с него, защото е очевидно, че не се чувстваш удобно - иначе нямаше да стоиш на прага и да се колебаеш. Приеми предложението ми или си тръгни, но и в двата случая ще оценя усилията ти, ако не се опитваш да ме плашиш.
В този момент пет пари не даваше дали няма да я удари. Но пък, от друга страна, енергия й даваха единствено опънатите нерви и странното оживление, което съпътства изтощението, така че вероятно не разсъждаваше трезво.
- Е, какво е решението ти? - запита.
Вампирът пристъпи вътре и затвори вратата. В стаята стана по-студено. Заплахата му бе осезаема, докосваше кожата й, караше я да настръхва. Ключалката се превъртя и Мери изпадна в ужас.
- Не се опитвам - каза той провлечено, а в гласа му се долавяха нежни като коприна нотки.
- Какво? - Въпросът едва излезе от гърлото й.
- Да те уплаша. Ти си уплашена. - Кучешките му зъби бяха по-дълги от тези на Рейдж. - Мога да подуша страха ти, кукло. Той гъделичка носа ми като още незасъхнала боя.
Мери отстъпи назад, а той направи крачка напред.
- Хм... Миризмата ти ми харесва. Още от мига, в който те видях.
Тя заотстъпва по-бързо, протегнала ръка назад с надеждата да докосне леглото. Но вместо това се оплете в тежките завеси на един от прозорците.
Белязаният я притисна в ъгъла. Не беше така мускулест като Рейдж, но нямаше съмнение, че е смъртоносен. Студените му очи й казваха всичко, което трябваше да знае за способностите му да сее смърт.