Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Вампирът се обърна и срещна погледа й, макар и да не му бе лесно. Искаше й се той да може да усети болката, която бе причинил. И знаеше, че желанието за отмъщение е изписано на лицето й.
- Непреклонна си, нали? - прошепна Вишъс.
- Защо сте го наранили, след като е ваш брат?
- Мери, недей... - прекъсна я Рейдж с дрезгав глас. - Казах ти...
- Нищо не си ми казал! - Тя затвори очи.
Не беше справедливо да му крещи в това негово състояние.
- Може би трябва да сме откровени с нея - предложи Вишъс.
Мери кръстоса ръце на гърдите си.
- Ето това се казва добра идея. Защо не ми разкажете абсолютно всичко? Да ми помогнете да разбера защо сте му причинили това.
Заговори Рейдж.
- Мери, не искам да...
- Кажи ми в такъв случай. Щом не искаш да ги мразя, трябва да ми обясниш.
Вишъс хвърли поглед към леглото. Рейдж вероятно бе кимнал или свил рамене, защото след това каза:
- Той предаде братството, за да бъде с теб. Трябваше да изтърпи наказание, за да остане с нас и да може да те приюти тук.
Мери спря да диша. За всичко е била виновна тя?
О, Господи. Беше позволил да му смъкнат кожата с камшик заради нея...
Добре, аз ще се погрижа да си в безопасност.
Не можеше да проумее от какво е продиктувана тази саможертва. Защо бе готов да понесе такава болка заради нея. Защо тя е трябвало да му бъде причинена от хора, за които той е толкова скъп?
- Не мога... Чувствам се объркана, вие ми се свят... Ще ме извините ли...
Заотстъпва назад с надеждата да се скрие в банята. Обаче Рейдж с огромна мъка се надигна в леглото - като че ли се канеше да я последва.
- Не, не ставай. - Тя се върна до леглото, седна на стола и го погали по косата. - Легни обратно. Тихо... Спокойно, здравеняко.
След като той се отпусна малко, тя погледна Вишъс.
- Не разбирам всичко това.
- И как би могла?
Вампирът я гледаше, без да премигва. Сребърните дълбини на очите му я плашеха. Фокусира за миг погледа си върху татуировката на лицето му, после погледна Рейдж. Започна да гали косата му и да му шепне. И той отново потъна в сън.
- Изпитвахте ли болка и вие заедно с него? - попита тя тихо. Знаеше, че Вишъс не е излязъл от стаята. - Кажи ми, че да.
Чу прошумоляването на плат. Хвърли поглед през рамо и видя, че Вишъс е съблякъл ризата си. На мускулестите му гърди имаше прясна рана - разрез от острие.
- Това убиваше всички ни.
- Добре.
Вампирът разтегли устни в жестока усмивка.
- Разбираш ни по-добре, отколкото ти се струва. И храната не е само за него, а и за теб.
Да, добре, но тя не искаше нищо от тях.
- Благодаря. Ще се погрижа да се нахрани, когато пожелае.
Вишъс се спря пред вратата.
- Каза ли му за името си?
Тя обърна рязко глава.
- Какво?
- Рейдж знае ли?
По тила й полазиха неприятни студени тръпки.
- Очевидно знае как се казвам.
- Не, имам предвид цялото ти име. - Смръщи вежди. - И не, не съм намерил тази информация в интернет. Как бих могъл?
Мили Боже, точно за това мислеше в момента...
- Четеш мисли?
- Когато искам и понякога когато нямам избор. - Вишъс излезе и затвори тихо вратата след себе си.
Рейдж се опита да се обърне и се събуди със стон.
- Мери?
- Тук съм. - Взе ръката му в дланите си.
- Какво има? - Погледна я с тревога. - Моля те, Мери. Поне веднъж ми кажи какво се върти в главата ти.
Тя се поколеба.
- Защо просто не ме оставиш? Нищо от това... нямаше да се случи.
- Бих понесъл абсолютно всичко, за да си в безопасност, за да опазя живота ти.
Тя поклати глава.
- Не разбирам как е възможно да изпитваш толкова силни чувства към мен.
- Да... Знаеш ли какво? - Той се усмихна леко. - Трябва да се откажеш от цялата тази работа с разбирането на другия.
- Разбирането е по-добро от сляпата вяра - прошепна тя и го погали по русите кичури. - Заспивай. Всеки път, когато се събудиш, си много по-добре.
- Предпочитам да те гледам. - Обаче затвори очи. - Харесва ми да си играеш с косата ми.
Обърна глава, за да може тя да го докосва по-лесно.
Дори ушите му са красиви, помисли си тя.
Рейдж въздъхна тежко. След малко Мери се облегна назад и вдигна крака върху леглото.
Часовете минаваха. Всеки един от братята се отби да го види и да й се представи. Фюри, мъжът с разкошната коса, донесе топло ябълково вино, което тя прие. Рот, онзи, който носеше тъмни очила, и Бет, жената, пред която бе припаднала, също го посетиха. Отби се и Бъч, в когото тя разпозна мъжа, уловил футболната топка, както и Тормент с ниско подстриганата коса.