Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
След две години, на същия ден, в който бе оставила в църквата предметите, олицетворяващи вярата на майка й, лекарите й поставиха диагноза левкемия.
Логиката й подсказваше, че това не е наказание за изхвърлените реликви на майка й. Имаше триста шейсет и пет дни в календара и можеше да научи за болестта във всеки един от тях, но пръстът на съдбата, като топче на рулетка, се бе спрял на въпросната дата. В сърцето си обаче понякога вярваше, че нищо не е случайно. Което я караше да мрази Бог дори още по-силно.
По дяволите... Той не бе намерил време да стори чудо за вярващата й майка, но бе решил да накаже нея заради греха й. Парадокс.
- Носиш ми облекчение - каза Рейдж.
Тя се откъсна от мислите си и отново се обърна към него. Хвана ръката му.
- Как си?
- По-добре. Гласът ти ме успокоява.
Същото беше и с мама, помисли си тя. Майка й също обичаше да й говори.
- Искаш ли нещо за пиене?.
- За какво мислеше преди малко?
- За нищо.
Той затвори очи.
- Искаш ли да те измия? - предложи тя.
Той сви рамене. Мери отиде в банята и се върна с две хавлии - едната топла и влажна, а другата суха. Почисти лицето му и нежно изми кожата около превръзките.
- Имаш ли нещо против да ги сваля?
Той поклати отрицателно глава и тя отстрани бинтовете. И потрепери. Повдигна й се.
Беше бит с камшик. Това беше единственото обяснение за подобни белези.
- О... Рейдж. - Сълзите замъглиха очите й, но тя не им позволи да потекат. - Просто ще сменя превръзките. Раните са прекалено... пресни, за да ги мокря. Имаш ли...
- В банята. Високият шкаф вдясно от огледалото.
Мери бе силно впечатлена от количеството лекарства и превързочни материали, с които разполагаше той. Гипс за счупени кости. Марли и бинтове. Взе каквото смяташе, че й е необходимо, и се върна при него. Отвори няколко пакета с големи парчета стерилна марля, постави ги върху гърдите и корема му и реши че това е всичко. Не би могла да го повдигне, за да го превърже с бинтове, а дори да можеше, щеше да му причини болка.
Когато натисна малко по-силно марлята, поставена ниско долу вляво, Рейдж трепна рязко. Тя го погледна.
- Причиних ли ти болка?
- Странен въпрос.
- Моля?
Той отвори очи и я изгледа втренчено.
- Нямаш никаква представа, нали?
Очевидно не.
- От какво имаш нужда, Рейдж?
- От теб. Искам да ми говориш.
- Добре. Нека да довърша.
Веднага след това отвори книгата. Той изруга. Объркана, тя потърси ръката му.
- Не знам какво искаш.
- Не е толкова трудно да се досетиш. - Говореше тихо, но гласът му беше пълен с негодувание. - Господи, Мери, не можеш ли поне веднъж да ми се довериш, да споделиш с мен?
На вратата се почука. И двамата погледнаха нататък.
- Ще се върна веднага - каза тя.
Отвори и видя на прага да стои вампирът с брадичката. В едната си ръка държеше сребърен поднос с храна.
- Аз съм Вишъс, между другото. Той буден ли е?
- Здравей, Ви - каза Рейдж.
Вишъс мина покрай нея и остави храната на шкафа. Тръгна към леглото, а тя съжали, че не е така едра и здрава като него, та да го изблъска извън стаята.
Мъжът подпря хълбок на леглото.
- Как си, Холивуд?
- Добре съм.
- Болката понамаля ли?
- Да.
- Възстановяваш се бързо, значи?
- За мен не е достатъчно бързо. - Рейдж затвори очи, победен от изтощението.
Вишъс го изгледа внимателно, стиснал устни.
- Ще дойда по-късно, братко. Съгласен?
- Благодаря.