Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Този път вдигна глава, устните му се бяха отдръпнали назад и бяха оголили кучешките му зъби, очите му бяха здраво стиснати. Тялото му потръпна, мускулите му се напрегнаха и след това тя усети движението вътре в себе си.
Той отвори очи. Бяха блестящи.
- Съжалявам, Мери. - Не можа да се пребори с поредния спазъм, кой-то накъса думите му: - Никога преди... не се е случвало. Не мога да спра. По дяволите.
Отново издаде гърлен звук, който беше странна смесица от извинение и екстаз.
Тя му се усмихна, прокара длани по гладкия му гръб и усети движението на мускулите му, когато отново потъна в нея.
Бе приятно топла от цялата негова горещина, изляла се в нея. Прекрасният мирис изпълваше въздуха, беше като загадъчен аромат, който я обгръщаше.
Повдигна се на ръце - като че ли се канеше да се отдръпне.
- Къде отиваш? - Тя го обгърна с крака през хълбоците.
- Ще те... смачкам. - Пое си дъх и звукът прозвуча като съскане.
- Добре ми е.
- О, Мери... Аз... - Отново изви тяло в дъга, издаде гърди напред, отметна глава назад, вратните му жили се издуха, раменете му се напрегнаха. Мили Боже, беше великолепен.
След това рязко се отпусна, тялото му рухна върху нейното. Теглото му бе по-голямо, отколкото би могла да понесе и да продължи да диша. За щастие, той се търкулна до нея и я прегърна. Сърцето му биеше тежко. Тя се заслуша в ритъма, който постепенно ставаше по-бавен.
- Причиних ли ти болка? - запита той с неравен глас.
- Не.
Целуна я, отдръпна се и отиде в банята. Върна се с хавлия, която нежно постави между краката й.
- Искаш ли да пусна душа? - попита. - Аз май доста те изцапах.
- Не, искам просто да полежа.
- Нямам обяснение за случилото се. - Смръщи вежди, издърпа захвърлените на пода завивки и покри и двамата. - Въпреки че... Е, може би знам.
- Каквато и да е причината, невероятен си. - Притисна устни до брадичката му. - Абсолютно невероятен.
Известно време лежаха мълчаливо.
- Чуй, Мери, тялото ми премина през доста неща напоследък.
- Със сигурност е така.
- Ще трябва да се... погрижа за себе си.
Долови нотка на отчуждение в гласа му и го погледна. Беше втренчил поглед в тавана.
През тялото й премина студена тръпка.
- Какво искаш да кажеш?
- Трябва да се нахраня. От жена от моя вид.
- О! - Сякаш усети отново кучешките му зъби по гръбнака си. И си спомни тръпката на сладко предчувствие, когато ласката бе спряла при врата й. Последваха спомени от нощта, в която бе излязъл да търси жени. Не би могла да преживее това отново. Да го чака в леглото и да знае, че е с друга. Той взе дланите й в своите.
- Мери, трябва да се нахраня скоро, за да мога да се контролирам. И искам да си с мен в този момент. Ако ти е прекалено трудно да гледаш, можеш поне да бъдеш в същата стая. Не искам у теб да има и най-малкото съмнение какво се е случило между мен и жената вампир.
- От кого ще... - тя прочисти гърлото си - ...пиеш?
- Мислих по въпроса. Не искам да е някоя, с която съм бил.
Което ще рече, че кръгът се стеснява до... колко - пет жени? Или, може би, шест?
Поклати глава. Чувстваше се като кучка.
- Ще се обадя на една от Избраниците.
Кажи ми, че те са беззъби старици, помисли си тя.
- Кои са те?
- Служат основно на Скрайб Върджин, нашата богиня, но в миналото са осигурявали храна на членовете на братството. В наши дни вече не ги използваме за това, но ще се обадя на някоя от тях и ще видя дали може да се уреди нещо.
- Кога?
- Възможно най-скоро. Може би утре вечер.
- Дотогава ще съм си отишла. - Лицето му потъмня, но тя не му даде възможност да проговори. - Време е да си вървя.
- Не е така, по дяволите.
- Бъди реалист, Рейдж. Наистина ли очакваш да остана тук с теб завинаги?
- Да, това е, което искам.
- А не ти ли е минавало през ум, че ми липсват домът ми, вещите ми, моите...
- Ще наредя да ги преместят тук. Всичко.
Тя поклати глава.
- Имам нужда да си отида у дома.
- Не е безопасно.
- Тогава ще трябва да направим така, че да бъде. Ще инсталирам алармена система, ще се науча да стрелям, не знам. Но трябва да се върна към живота си.
Той затвори очи.
- Рейдж, погледни ме. Погледни ме. - Стисна ръката му. - Имам нужда да върша нещо. В моя свят.
Той стисна устни толкова силно, че те образуваха тясна линия.
- Ще ми позволиш ли да помоля Вишъс да инсталира охранителната система?
- Да.
- И ще идваш понякога тук, при мен, за няколко дни? Тя си пое дълбоко дъх.