Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Но не и тази сутрин?
— Не, днес не. Миналата седмица изкарах някакви пари. Достатъчно, че да ми стигнат за известно време.
— Как ги изкара?
Той се вгледа в мен безхитростно — не осъзнаваше, че въпросът би могъл да ме притесни или да бъде възприет като груб.
— Не е учтиво да питаш чужденци как изкарват парите си, Абдула — осведомих го аз със смях.
— О, разбирам — усмихна се той. — Изкарал си ги незаконно.
— Не е точно там работата, но, като го каза — и това. Една французойка искаше да купи половин кило чарас. Намерих й. Освен това помогнах на един германец да си продаде фотоапарата „Канон“ на добра цена. И за двете получих комисиона.
— Колко изкарваш от този бизнес? — попита ме той. Погледът му не трепна. Очите му бяха много бледокафяви, почти златисти — с цвета на пясъчните дюни в пустинята Тар последния ден преди да завали.
— Изкарах около хиляда рупии.
— От всяка сделка по хиляда?
— Не, от двете общо — хиляда.
— Това са много малко пари, братко Лин — рече той, набърчил нос и изкривил презрително уста. — Това са дребни, дребни, много малко пари.
— Е, за теб може и да са дребни — смънках отбранително, но на мен ми стигат да изкарам за около две седмици.
— И сега си свободен, нали така?
— Свободен?
— Нямаш пациенти?
— Нямам.
— И нямаш някакъв бизнес за малки комисиони?
— Не.
— Добре. Тогава тръгваме заедно, хайде.
— О, така ли? И къде ще ходим?
— Ела, като стигнем, ще ти кажа.
Излязохме от колибата и навън ни поздрави Джони Пурата, който очевидно бе подслушвал. Той ми се усмихна, погледна намръщено Абдула, а после пак ми се усмихна, със следи от смръщването в сенките на усмивката.
— Здравей, Джони, излизам за малко. Гледай децата да не докопат лекарствата! Днес подредих разни нови на етажерката, някои са опасни.
Джони вирна брадичка, за да защити наранената си гордост.
— Никой няма нищичко да пипне в колибата ти, Линбаба! Какви ги говориш? Можеш да оставиш там вътре милиони рупии и никой няма нищичко да пипне! Ако щеш, и злато сложи там! Индийската банка не е толкова сигурна, колкото колибата на Линбаба!
— Само исках да кажа, че…
— И диаманти също остави, ако щеш. И изумруди. И перли.
— Схванах, Джони.
— Няма нужда да се тревожиш толкова — намеси се Абдула. — Той изкарва толкова малко пари, че никой не би имал интерес да ги вземе. Знаеш ли колко е изкарал миналата седмица?
Абдула като че се виждаше подозрителен на Джони Пурата. Враждебна гримаса изкриви още повече лицето му, но въпросът го заинтригува и любопитството надделя.
— Колко?
— Според мен няма нужда точно сега да обсъждаме това, момчета — измрънках в опит да избегна дискусията върху мизерните ми доходи, която, както добре знаех, можеше да се проточи близо час.
— Хиляда рупии — отвърна Абдула и се изплю, за да подчертае думите си.
Хванах го за лакътя и го забутах по пътеката между колибите.
— Хайде, Абдула. Нали щяхме да ходим някъде? Да тръгваме, братко.
Изминахме няколко крачки, но Джони Пурата ни настигна и ме издърпа за ръкава крачка-две назад от Абдула.
— За Бога, Джони! Точно сега не искам да обсъждам колко пари съм изкарал. После ми опявай колкото щеш за това, обещавам ти, но…
— Не, Линбаба, аз не за това — прошушна той с дрезгав шепот. — Този човек, този Абдула — не бива да му се доверяваш! Недей да правиш никакъв бизнес с него!
— Защо така? Какво има, Джони?
— Просто недей! — каза той и може би щеше да каже и още, но Абдула се обърна да ме извика и Джони нацупено се шмугна зад един завой.
— Какъв е проблемът? — попита Абдула, щом се изравних с него и поехме отново по лъкатушните пътеки между къщите.
— О, няма проблем — смънках, наясно. — Никакъв проблем няма.
Мотоциклетът на Абдула бе паркиран на шосето край бордея, където няколко деца го пазеха. Най-високото прибра десетте рупии, които той им даде, а после бегом поведе парцаливата си хлапашка банда нанякъде. Абдула срита мотора, а аз седнах зад него. Без каски и само по тънки ризи, ние се вмъкнахме в дружелюбния хаос на уличното движение успоредно край морето по посока на Нариман Пойнт.