Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Кануто на мисълта ми започваше да се пълни с вода и реших да се измъквам, и то бързо.
— Никога досега не бях чувал за това място. Много такива места ли има?
— Може би пет — отвърна той. Прие смяната на темата с търпимост и спокойствие. — Това според вас много ли е?
— Достатъчно, предполагам. Тук няма жени. На жените не им ли е позволено да идват тук?
— Не е забранено. — Той се намръщи, докато подбираше правилните думи. — На жените е позволено да идват тук, но те самите не искат да идват. Има други места, където се събират жени, и там се занимават със своите си работи и слушат музика и певци. Тях също никой мъж не би пожелал да безпокои.
Един много възрастен мъж дойде при нас и седна в нозете на Кадербай. Беше облечен с проста памучна риза и тънки торбести панталони, които наричаха курта — пижама. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, а бялата му коса бе подстригана ниско, пънкарски. Беше слаб, прегърбен и очевидно беден. Той кимна отсечено, ала уважително на Кадер и се залови да смесва тютюн и хашиш с разкривените си пръсти. След няколко минути мъжът подаде на Кадер голям шилом и зачака с кибрита, готов да го запали.
— Този човек е Омар — представи го Кадер и задържа лулата пред устните си. — Той приготвя най-добре шилом в цял Бомбай.
Омар запали лулата на Кадербай, устните му се разтвориха в беззъба усмивка. Просто се разтопи от похвалата. Подаде ми лулата, оцени техниката и силата на дробовете ми с критично око и изсумтя одобрително. След като двамата с Кадер дръпнахме по два пъти, Омар пое шилома и го допуши с мощни вдишвания, които издуваха слабите му гърди до пръсване. След като приключи изтърси щипката бяла пепел от лулата. Беше я изцедил докрай и гордо прие кимването, с което Кадербай го удостои. Въпреки напредналата си възраст, той се изправи с лекота, без да докосва пода с ръце, и се отдалечи с куцукане, а певците се завърнаха на сцената.
Абдула дойде отново при нас и донесе стъклена купа с резени манго, папая и диня. Ароматът на плодовете ни обгърна, докато вкусът им се топеше в устата. Певците започнаха поредното си изпълнение и изпяха само една, която продължи повече от половин час. Беше с пищна триделна хармония, построена върху проста мелодия и импровизирани каденци. Музикантите, които акомпанираха на певците на хармониум и табла, свиреха въодушевено, но самите певци оставаха безизразни, неподвижни със затворени очи и отпуснати ръце.
Също както преди, притихналата публика задърдори шумно, щом певците напуснаха малката сцена. Абдула се наведе и каза:
— Докато идвахме насам си мислех за това, че сме братя, господин Лин. Мислех си за казаното от Кадербай.
— Странно, аз също.
— Моите двама братя… В семейството ми в Иран бяхме трима братя, а сега двамата ми братя са мъртви. В Иран имам сестра, но нямам брат. Вече съм само един брат. Един брат, това е тъжно, нали?
Не можех да му отговоря директно. Собственият ми брат бе загубен за мен. Бях загубил цялото си семейство и бях убеден, че никога повече няма да ги видя.
— Мислех, че Кадербай може би е видял нещо истинско. Може би ние наистина приличаме на братя.
— Може би.
Той се усмихна.
— Реших да те харесам господин Лин.
Каза го толкова сериозно, въпреки усмивката, че нямаше как да не се разсмея.
— Е, тогава най-после спри да ме наричаш господин Лин. Стига вече с тия джиджи-биджи! Направо тръпки ме полазват.
— Биджи? — попита той сериозно, това арабска дума ли е?
— Не се тревожи за това, наричай ме просто Лин.
— Добре, ще те наричам Лин. Ще те наричам братко Лин. А ти наричай Абдула, нали така?
— Разбира се.
— И ще запомним тази нощ на концерта на слепите певци, защото от тази нощ започваме да бъдем братя един за друг.
— На слепите певци ли каза?
— Да. Не ги ли познаваш? Това са Слепите певци от Нагпур. Прочути са в Бомбай.
— От някаква институция ли са?
— Институция?
— Да, училище за слепи, може би. Нещо такова.
— Не, братко Лин. Някога те са виждали, също както ние виждаме. Но в едно селце край Нагпур имало ослепяване и тези мъже ослепели.