Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Аний кимна.
— В момента е заредена с достатъчно енергия. Калън я обучава как да използва черната магия за извличането и съхраняването на енергия.
Сери я погледна и се намръщи.
— Така ли? Това е… обезпокояващо.
— Защо? — Аний помръдна рамене. — Гилдията трябва да има двама черни магьосници, които да се наглеждат един друг… А, разбирам. — Очите й се разшириха и тя го погледна стреснато. — Нали не смяташ… но всъщност нали Калън я обучава. Нямаше да го направи, ако планира нещо.
— А кой друг да я обучи? — попита Сери. — Сония е в Сачака.
— Ако Калън възнамерява да злоупотреби със силата си, той може да не я обучи както трябва — каза Гол.
— Хм. — Аний се намръщи. — Добре, всички знаем защо не може да се разчита на него. Никога не съм вярвала, че ще го кажа, но ще съм доста по-щастлива, когато Гилдията започне да отглежда роет.
Сери кимна утвърдително, после взе фенера и се изправи.
— След като вече обсъдихме плана, трябва да подготвим всичко за осъществяването му.
— Нужен ни е маршрут за бягство, дори два, в случай, че нещо се обърка — додаде Гол. — Може би трябва да поставим още някой друг капан, ако решат да ни последват.
— Трябва и да тренираме бойните си умения — додаде Аний и погледна към Сери. — И тримата.
Сери въздъхна. Тя беше права, но тялото му го заболя само при мисълта за това.
— След като определим как ще се развие планът — каза той. — Няма нужда да се борим срещу магията с ножове.
Тя изсумтя.
— Но ще е доста унизително, ако не успеем да се справим с бандитите на Скелин.
Гол погледна към Сери, после се обърна към Аний.
— Мисля, че съм готов за малко тренировки — каза той. — Стига да започнем бавничко.
Аний го изгледа преценяващо и кимна.
— Добре, тогава. Малко по-късно.
— Засега нека огледаме коридорите. Аний, провери маршрутите за бягство и се погрижи Скелин да не може да заобиколи и да ни нападне изотзад. Двамата с Гол ще решим къде да поставим бариерата на Лилия.
Денил се намръщи, когато някаква сянка се появи на прага на кабинета му и се поколеба. Той вдигна глава, очаквайки да види някой роб, който идва да пита дали иска храна или питие или да обяви пристигането на някой гост. Вместо това се оказа Мерия.
— Лейди Мерия — рече той. — Какво има?
Тя поклати глава.
— Нищо. Глупаво, нали? — Крайчетата на устните й увиснаха в мрачна усмивка. — Лоркин е в безопасност и нещата се върнаха в обичайното си русло. Би трябвало да съм благодарна за това, а всъщност съм отегчена.
— Това не е нормално — каза й Денил. — Би трябвало да посрещаме гости и да получаваме покани. А сега дори Тайенд е пренебрегван.
Мерия наведе очи.
— Всъщност аз получих покана от моите приятели вчера — призна тя.
Денил се усмихна.
— Това е добър знак. — „Остава само Тайенд да ми се появи и да каже, че отива някъде на вечеря или на прием, а Ачати да е единственият ашаки, който не се отнася с мен като с изгнаник и всичко наистина ще си бъде както преди“.
Мерия погледна към бюрото му.
— Завършихте ли записките си?
Той проследи погледа й до купчината листи и кимна.
— Да. Робите най-после ми донесоха мастило.
— Това е добре, нали? — Тя се поколеба. — Какво има?
Той вдигна глава и осъзна, че се мръщи.
— А… ами направих две копия, за да изпратя едното на Гилдията, но все още не съм намерил безопасен начин да го направя.
Тя изхъмка съчувствено.
— Не бих ги поверил на някой обикновен куриер. Как изпращате обикновено посланията си до Гилдията?
— Чрез кръвния пръстен на Оусън.
— Досега не сте изпращали нищо друго?
Денил поклати глава.
— Има неколцина търговци, които пътуват между Сачака, Елийн и Киралия няколко пъти в годината и ни носят различни стоки. Нищо важно. Просто луксозни стоки. Подправки. Рака.
Тя се намръщи, обмисляйки проблема.
— Значи… трябва да пренапишете всичко шифровано, а след това да изпратите няколко копия по различни куриери до Оусън, за да сте сигурен, че поне едно е стигнало до него. А след това ще му изпратите шифъра чрез кръвния пръстен.
Той я погледна възхитено. „Толкова елементарно решение. Как не се сетих сам?“ Всъщност вече бе използвал някакъв вид шифър, за да скрие най-важната информация.