Работилницата на дявола

Преди години Фанън бе започнал като изпълнен с патриотизъм лейтенант от южняшко баптистко семейство и воден от идеализъм, бе отишъл във Виетнам, за да служи на родината си. Бяха му казали, че няма да се бие срещу северновиетнамците, а срещу комунизма. Той знаеше, че комунистите са врагове на Бога, затова мисията там му се стори справедлива. Но всичко, което видя и направи в онова затънтено място, промени мнението му за човечеството. Фанън стана свидетел на злоупотреби с наркотици, безумие, поквара и разврат. Но продължи да вярва в Бога и в родината си и се отличи в сраженията. Върна се с куп медали и званието полковник. Но щом отново стъпи на американска земя, нещата се промениха.

Хората го наричаха „убиец на бебета“ и го заплюваха, когато се разхождаше с униформата си, която провъзгласяваше победите му над безбожния комунизъм с редиците отличия над сърцето му. Не можа да си намери подходяща работа. Бюрата по труда отнемаха работните места от него и ги даваха на протестиращите срещу участниците във войната, негрите и евреите, които бяха останали по домовете си. Докато препрочиташе откъси от Стария завет, Фанън проумя неща, които дотогава не бе разбирал. Неща, които нямаха смисъл за него, когато беше млад, сега се набиваха в очите му от страниците на Битие и Откровението на Йоана. Всичко бе предсказано преди хиляди години. Той прочете, изтълкува и разбра как дяволът е изпратил на земята юдеите и нечистите раси, за да се опълчат срещу Божията воля. През следващите няколко години Фанън започна да пътува из страната. Отказа се от традиционните политически протести и предпочете книгите за сепаратизъм на белите. Посети арийската църква в Хейдън Лейк, Айдахо, и там се запозна с Боб Матюс. Една нощ двамата дадоха кръвна клетва и се зарекоха да прочистят Съединените еврейски щати от покварата и злото. Фанън стана арийски Робин Худ. Обираше банки и супермаркети и даваше парите на хора, които според него бяха поддръжници на каузата на белите. В замяна не искаше нищо — освен безрезервната им убеденост.

Възгледите му за религията се промениха. Вече не беше баптист. Новите му виждания приличаха на гипс, излят върху несъвършения отпечатък на човечеството, гипс, който се втвърдяваше, докато не изпъкнеха очертанията на моралните недостатъци на Америка. Социалните програми и политическите теории набраздяваха повърхността на любимата му нация като вражески окопи. Нещо повече, Фанън придоби ново чувство за собствената си значимост. Сега вече наистина виждаше призванието си. Той вече не беше само Робин Худ, а новият месия.

Свирката на влака наруши тишината и го изтръгна от мислите му. Земята под вагона се разтресе и покрай тях премина влакът с предимство.

Фанън погледна лъскавите нови автомобили, които се изнизваха пред очите му. Те бяха безбожна възхвала на безграничните човешки потребности от материални ценности. Колите бързаха да стигнат до пазара, където щяха да оправдаят търговските очаквания като фрапантни контейнери за надутата себичност на езичниците. А Фанън, новият месия и Божият ангел на отмъщението, изчакваше встрани, докато автомобилите минаваха покрай него. Но знаеше, че също като Исус и Мойсей преди него, когато падне на бойното поле, ще отиде на небето и ще бъде поканен да седне на престола до Господ.17