Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
И още как. Срещата с елфическите благородници в Мъглив рид беше протекла, меко казано, зле. А когато бившата любовница на Роуан отказа да държи ръцете си настрана от него, независимо от възпитаната молба на Елин, когато заплаши да я накаже с бичуване, задето се месела... Ами... новото ù любимо прозвище – огнедишаща кралска кучка – се бе оказало доста подходящо по време на онази вечеря.
Устните му потрепнаха в усмивка, но в очите му пробягаха сенки.
Елин въздъхна отново и вдигна очи към тавана.
– Сега или после?
– После. Може да почака малко.
Тя почти се изкуши да му изкопчи информаци ята, но в крайна сметка тръгна към вратата.
Когато Елин и Роуан влязоха в кухнята, Едион стана от мястото си пред масата.
Братовчед ù огледа Роуан преценяващо и рече:
– Май не си сметнала за нужно да ми кажеш колко красив е елфическият ти принц, Елин. – Тя свъси вежди. Едион кимна с брадичка към Роуан. – Утре сутринта двамата с теб отиваме да тренираме на покрива. Искам да ми предадеш всичките си умения.
Елин изцъка с език.
– През последните дни слушам от теб само „принц Роуан това“, „принц Роуан онова“, а решаваш така да започнеш познанството ви? Без поклони и подлизурство?
Едион се върна в стола си.
– Ако принц Роуан държеше на формалностите, можеше да падна в краката му, но ми се струва, че не го влекат особено.
Лека усмивка докосна зелените очи на елфическия принц, когато каза:
– Готов съм на всичко за моята кралица.
О, моля те!
На Едион също не му убягнаха избраните думи. Моята кралица. Двамата принцове – златокосият и среброкосият, братовчедът ù близнак и братът ù по душа – впериха погледи един в друг. Неприятелски, нечовешки погледи – двама мъжаги, вплетени в безгласна битка за надмощие.
Тя се облегна на мивката.
– Ако възнамерявате да си мерите мускулите, ще бъдете ли така добри да го сторите на покрива?
Роуан я погледна с вдигнати вежди. Но Едион взе думата:
– Твърди, че сме същински кучета, така че вероятно очаква да препикаем мебелите ù.
Роуан обаче не се усмихна, а килна глава настрани и подуши въздуха.
– Едион също има нужда от баня, знам – увери го тя. – Настоя да изпуши една лула в пивницата. Каза, че му придавала достолепен вид.
Роуан задържа главата си килната настрани и попита:
– Майките ви са били братовчедки, принце, но кой е баща ти?
Едион се отпусна в стола си.
– Има ли значение?
– Знаеш ли изобщо? – настоя Роуан.
Едион сви рамене.
– Не е казвала нито на мен, нито на когото и да било.
– Предполагам, че ти имаш мнение по въпроса? – обади се Елин.
– Не ти ли се струва познат? – попита я Роуан.
– Прилича на мен.
– Да, но... – Той въздъхна. – Срещала си баща му. Преди няколко седмици.
Гавриел.
Едион се взираше в полуголия воин, чудейки се дали не беше напрегнал раненото си тяло твърде много тази вечер и дали сега не халюцинираше. Докато думите на принца потъваха бавно в съзнанието му, Едион не можа да отлепи поглед от него. Черна татуировка, изписана на Древния език, тръгваше от едната страна на лицето му и се проточваше надолу по шията, рамото и мускулестата му ръка. Само при вида ù повечето хора биха си плюли на петите. Едион бе виждал множество воини през годините, но този пред него беше Воин – въплъщение на закона сам по себе си. Също като Гавриел. Или поне така гласяха легендите.
Гавриел, приятелят на Роуан, един от кадъра му, който умееше да се превръща в пума.
– Той ме попита... – пророни Елин. – Попита ме на колко години съм и май си отдъхна, като разбра, че съм на деветнадесет.
Очевидно деветнадесет беше твърде малко, за да е дъщеря на Гавриел, колкото и да приличаше на жената, с която някога бе преспал. Едион не помнеше майка си добре, последните му спомени бяха свързани с изпитото ù, посивяло лице на смъртния ù одър. Беше отказала помощта на елфическите лечители, които можеха да я излекуват от погубващата я болест. Но той знаеше, че някога страшно е приличала на Елин и майка ù Евалин.
– Пумата ми е баща? – попита дрезгаво Едион.
Роуан кимна утвърдително.
– Той знае ли?
– Готов съм да се обзаложа, че при първата му среща с Елин се е зачудил дали не е създал дете с майка ти. Вероятно още не подозира, че има син, освен ако не е решил да проучи въпроса.
Майка му не бе споделила с никого – само с Евалин – кой е баща му. Дори в сетния си час отказа да му разкрие. Именно заради това отхвърли помощта на лечителите.