Кралица на сенките

– Всичко това си остава между тези четири стени – нареди Елин със спокоен, пресметлив тон. Вече обмисляше следващия си план. Другата страна на монетата им. – Едион, твой избор е дали да говориш с Гавриел. Но и бездруго имаме предостатъчно врагове край себе си. Не искам да воювам с Майев.

Но щеше да ù обяви война, ако се наложеше. За него беше готова на всичко.

Едион го виждаше в очите ù.

Дъхът му едва не секна, особено при мисълта за касапницата, която щеше да настане и за двете страни, ако Тъмната кралица и наследницата на Мала, носителката на огъня, се изправеха една срещу друга.

– Остава в тайна – съумя да промълви Едион.

Усещаше преценяващия поглед на Роуан върху себе си и едва потисна ръмженето, надигащо се в гърлото му. Вдигна бавно очи към него.

Могъществото в погледа на принца го връхлетя като удар с камък в лицето.

Едион не потрепна. Нямаше намерение да свежда глава, да отстъпва. А все някой трябваше да отстъпи – рано или късно. Навярно когато Едион положеше кръвната клетва.

Елин изцъка с език срещу Роуан.

– Престани с тези мъжкарски глупости. Още първия път те разбрахме.

Роуан дори не мигна.

– Не правя нищо.

Но устата му се изви в усмивка, която сякаш казваше на Едион: Въобразяваш си, че можеш да ме надвиеш ли, малкият?

Едион се ухили насреща му: Със затворени очи, принце.

– Непоносим си – измърмори Елин и сръчка закачливо Роуан. Той не помръдна и на сантиметър. – На всеки срещнат ли смяташ да демонстрираш превъзходството си? Защото, ако е така, ще ни отнеме цял час да извървим една пресечка и едва ли тукашните ще останат много доволни.

Едион удържа на импулса да си поеме дъх, когато Роуан откъсна очи от него, за да изгледа учудено кралицата им.

Тя скръсти ръце в очакване.

– Ще ми е нужно време да се приспособя към новата среда – призна си Роуан.

Не прозвуча като извинение, но ако съдеше по думите на Елин, принцът не се занимаваше с подобни неща. И тя самата видимо се смая от примирението му.

Едион опита да се отпусне в стола си, но мускулите му бяха напрегнати, а кръвта бушуваше във вените му. Накрая се обърна към принца:

– Елин не ми е споменавала, че има намерение да те вика тук?

– Нужно ли е да се отчита пред теб, генерале? – Опасен, тих въпрос. Едион знаеше, че когато мъже като Роуан говореха кротко, обикновено следваха насилие и смърт.

Елин завъртя очи.

– Много добре знаеш, че нямаше това предвид, така че не се заяждай с него, дръвник такъв.

Едион се скова. И сам можеше да води битките си. Ако Елин си мислеше, че има нужда от защитата ù, че Роуан го превъзхожда...

– Положил съм кръвна клетва към теб – отвърна Роуан. – А това предполага няколко неща, едно от които е, че не отговарям пред никого, дори пред братовчед ти.

Думите отекнаха в главата му, в сърцето му.

Кръвна клетва.

Елин пребледня.

– Правилно ли чух? – попита Едион.

Роуан бе положил кръвната клетва към Елин. Той.