Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Когато обаче късно вечерта, малко преди да изключи телевизора в хола и да се качи в спалнята при отдавна заспалия си съпруг, някой се прокрадна зад нея, метна въже на врата ѝ и започна да я души, усети, че ѝ писва. В края на краищата това не можеше да продължава всеки ден! Опита се да се бори с невидимия си нападател, но хватката му бе прекалено силна. Малко преди черната пелена да я навести за пореден път, угасващият ѝ поглед мярна за части от секундата сребърната халка и гарвановочерната коса, след което умря отново.

Когато се събуди на сутринта, даже не си направи труда да ходи до банята. И без това знаеше, че няма да види нищо особено. Направо се смъкна до кухнята и зачака непознатия да се появи. Не чака дълго – този път бе с полицейска униформа, но нямаше как да я заблуди. Тя изскочи навън така стремително, сякаш дяволите от половината ад я гонеха по петите, и успя да го хване малко преди да се шмугне в храстите на съседите.

– Кой си ти и защо, по дяволите, ме убиваш всяка вечер? – кресна тя толкова гръмко, че птиците, накацали по жиците наоколо, излетяха стреснати и не се появяваха в квартала поне месец.

– О, имате грешка, мис... Аз съм тук за пръв път, тъкмо ме разпределиха във Вашия район...

– Тия ги разправяй на баба ми в Уисконсин, мътните те взели! – Веднъж започнала, Бренда трудно можеше да бъде спряна. Все пак имаше сериозна закалка от живота с мъж и три деца.

– Добре, само се успокой... Дай да влезем вътре, ако искаш, за да не правим циркове по улицата. – Непознатият бързо мина на „ти“, когато видя, че номерът му не минава. – Обещавам, че ще ти обясня всичко.

Тя отвори уста, за да изръси поредната си пиперлива приказка, но се спря неочаквано дори и за себе си.

– Добре – промълви тя тихо и след минута мълчание добави: – Но дай да отидем в гаража, че мъжът ми може да се събуди всеки момент.

– Както кажеш – покорно се съгласи непознатият и я последва.

Веднага щом влязоха вътре и придърпаха вратата на гаража така, че да могат да реагират навреме, ако случайно някой решеше да пие сутрешното си кафе на по-екзотично място, Бренда изригна:

– Разказвай сега каква е тази дяволска работа, но без да премълчаваш нищо!

– ОК, слушай ме и не ме прекъсвай, колкото и налудничава да ти се стори цялата история. Виж сега, истината е, че не аз те убивам. Напротив, аз съм този, който те спасява. Затова дебна наоколо – за да се опитам да те съживя всеки път, когато някой от бившите ти любовници реши да си върне за всичко, което си му причинила.

– Бившите ми любовници ли???

– Помолих те да не ме прекъсваш! Точно така – хората, с които си спала и си зарязала през живота си. Онзи с пистолета например беше Стенли – запознахте се с него на абитуриентския си бал, разиграхте три глави от „Кама Сутра“ в раздрънкания му „Плимут Фюри“, след което ти му заяви, че по-скоро океанът ще замръзне, отколкото да легнеш с него отново. Сега е „тюлен“ и наскоро се върна от поредната си неназоваема мисия. Човекът с ножа пък е Хуан Алварез – една от последните ти колежански авантюри, който по една случайност работи за наркокартела „Меделин“... и със сигурност не е счетоводител. Вчерашният ти посетител пък е Мортимър – човекът, с когото слага рога на Лиъм по време на медения ви месец в Хавай. Виж, той е счетоводител... но има някои странни наклонности, като например сексуални желания, включващи малки момченца, бичове и примки за удушаване. Тази вечер, ако не ме лъжат изчисленията, трябва да дойде Жан-Пиер – едва ли си го спомняш, но той със сигурност пази спомен за един семинар по бизнес мениджмънт в Мемфис отпреди година и нещо...