Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Е, в интерес на истината и кипарисът не беше за изхвърляне. Вече бе станал около метър висок и с нищо не показваше, че възнамерява да спира да расте. Беше го засадил в гениталиите на Рита. Явно в природата наистина имаше справедливост, защото ненаситните срамотии на блудницата, на които преди се наслаждаваше половината град, се бяха оказали чудесна утроба за дръвчето.

Лехите с петунии също се скъсваха от цъфтене. Беше ги подредил в шепите на Лара, Силвия и Шейла. Ако човек се загледаше по-внимателно, можеше да види сгърчените кокалести пръсти на кучките, които никога повече нямаше да сграбчват пениси и банкноти – не задължително в гореизброения ред.

Виж, здравецът не се развиваше добре. Листенцата му бяха пожълтели и все още не беше цъфнал, независимо от това, че вече бе средата на май. Очевидно проклетията на Ели се бе просмукала толкова надълбоко в костите и плътта ѝ, че горкото цвете не можеше да изсмуче нито капчица живителна сила от тях. Нищо чудно, като се има предвид характерът на малката вампирка.

Трябваше спешно да го пресади.

Той извади телефона от джоба си и прегледа входящите си съобщения. Едно от тях привлече вниманието му. Беше от Рейчъл – сервитьорката-нимфоманка, която от две-три седмици сееше дрязги и разврат в „Зелената котка“. Да, щеше да свърши работа. На бърза ръка написа кратък отговор, че с радост приема предложението за среща утре вечер в нейния апартамент. Натисна бутона „Изпрати“.

За божурите щеше да се погрижи другата седмица. Тогава пристигаха ученичките.