![Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/4/usmivka-v-polunoshch-plen-cikl-2013-g-download.jpg)
Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]
- Автор: Майналовски Сибин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 9789548628792
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]». Краткое содержание книги:
– По дяволите, Джаред! Кога ще се научиш да предупреждаваш кога ще идваш?
– Спокойно, Бренда, не се нервирай. Идвам да ти съобщя добра новина. Според Учителя, който е доста по-вещ от мен в разчитането на ентропията, вече си в безопасност. Гневът на мирозданието се е изсипал пред вратата на друга мъжемелачка от твоя калибър.
– Страхотно! Наистина ми бе писнало да съм главна героиня в психотрилър... Имам чувството, че мъжът ми вече започна да подозира нещо.
– Доколкото знам, убийствата се отразяват добре на либидото ти, така че не вярвам Лиъм да се оплаква... – ухили се цинично Джаред.
– И така да е, това не е твоя работа – отряза го Бренда. – Благодаря ти за всичко, радвам се, че ми помогна, но вече е време да си ходиш.
– Щом искаш...
Джаред се стопи във въздуха. Тя извади от джоба си камата и с облекчение я пуснах в коша за боклук, като старателно я посипа с остатъците от вечерята, която синовете ми не бяха дояли. Не ѝ се искаше някой да я открие сутринта и да започне да задава неудобни въпроси. След това се качи в спалнята, легна до съпруга си и заспа спокойно за пръв път от месеци насам.
Когато се събуди на следващата сутрин, противно на очакванията си не беше в семейното ложе. Дори не си беше у дома. Нощницата ѝ бе подгизнала от влага, а в дробовете ѝ нахлуваха една след друга вълни от отвратителна смрад на спарено, сяра и мухъл. Опита се да размърда ръце и крака – безуспешно. Очевидно бе вързана за някаква маса. „Маса за аутопсии“, обади се гласът на разума дълбоко в главата ѝ. „Има улей за оттичане на кръвта и другите телесни течности, не си ли го виждала в „От местопрестъплението“? Това сто процента е маса за аутопсии...“.
– Добро утро, Бренда – усмихна ѝ се Джаред от далечния ъгъл на стаята. Бе застанал пред мангал с току-що разпалени въглени, в който бяха натикани остриета с различен калибър и форма.
– Какво, по дяволите...
– Не си ли ѝ обяснил още? – прокънтя плътен басов глас, който сякаш се носеше от всяка молекула въздух наоколо.
– О, не, Учителю. Следвам добрите стари канони на романите на ужасите, според които злият гений разяснява пъкления си план миг преди да разфасова героинята.
– Ама си ми един театрал и ти, Тери... – въздъхна гласът. – Както и да е: давай по-набързо, че ще пропуснем рождения ден на Брайън в „Зелената котка“.
– Какво правиш?! – изпищя Бренда, когато Джаред
(Тери?)
измъкна един от страховито изглеждащите ножове от мангала. Видът на нажеженото острие я караше да се чувства малка и беззащитна, също като преди години, когато баща ѝ се приближаваше към нея с огромния кожен колан в ръка.
Само че сега не бе получила двойка. И раната от това едва ли щеше да зарасне толкова бързо, колкото тези на дупето ѝ...
– Много е просто, Бренда – заговори Джаред делово, докато се приближаваше неумолимо към нея. Очите му горяха с пламък, не по-малко ярък от този на острието в ръцете му. – Това, което пропуснах да ти кажа, е че те спасявах от всички, за да мога да те убия собственоръчно. В крайна сметка, не бих могъл да допусна някой да ми отнеме това удоволствие, нали така?
– Но ти каза, че ме обичаш...
– Именно затова искам да те убия, скъпа.
– Но нали си... нали си магьосник?! Нямате ли... кодекс, устав... нещо от този род?
– Този влак замина отдавна, Бренда. Заради жени като теб съм нарушавал правилата толкова пъти, че и на Магистрите им писна да ми държат сметка.
– А ентропията??? – хрумна ѝ спасителна мисъл. – Нали спомена, че ентропията не обича актове на отмъщение?
– Милото дете! – разсмя се безплътният глас, докато нажеженият кинжал пореше вътрешностите ѝ с ужасяваща лекота. – Тери, явно си забравил да ѝ споменеш кой точно е измислил ентропията...