![Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/4/usmivka-v-polunoshch-plen-cikl-2013-g-download.jpg)
Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]
- Автор: Майналовски Сибин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 9789548628792
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]». Краткое содержание книги:
Нощна София произведе доста добро впечатление на Кити. Оказа се, че тя за пръв път излизаше в немагически свят и технологиите (особено трамваите) доста я удивиха. Тъй като не знаех доколко ще съумее да се отпусне сред неоновите реклами, фучащите като фурии през тунела за „Люлин“ автомобили и пияните футболни запалянковци, които изразяваха надежда за полови органи за отбора-враг, реших да я заведа на Витоша. Не пеша, разбира се – кой джентълмен кара дамата да ходи? Вярно, че се опитвах да правя колкото се може по-малко магии в родния си свят, но... изкуството иска жертви.
Както и очаквах, красивата природна гледка, която доста напомняше за Нова Византия, накара сърцето на дриадата да се разтопи. Едвам успях да я накарам да откъсне поглед от светлините на огромния град, разпрострели се в краката ни като килим от огнени цветя на Ригел VI, за да разбера в края на краищата за какво толкова искаше да говори с мен.
– Може да ти прозвучи глупаво, но... просто няма към кого другиго да се обърна – започна Кити плахо. – Навремето молих за същото нещо Тери Сторн, който обаче все още има прекалено много скрупули, за да се заеме с нещо подобно. Джонатан Деветте Пръста пък е безнадежден случай, защото дори да успееш да го завариш трезвен (което се случва веднъж на хиляда години), винаги предлага някакви извратени решения, които не ме устройват. Накратко, питала съм кажи-речи всеки един малко или много силен маг, който някога е влизал в „Зелената котка“, но никой досега не е успявал да ми помогне.
– Е, аз не съм чак толкова силен магьосник – заоправдавах се аз. – В нашия свят магията е по-слаба, отколкото в другите земи, а и наистина има неща, на които не те учат в Университета...
– Магията, която търся, не е сложна, но мнозина я считат за неморална – прекъсна ме дриадата. – Трябва ми Чувствоунищожител.
Зяпнах от изумление. Навремето, когато бяхме в първи курс, завършващите студенти редовно си правеха майтапи с нас по купоните, като ни разказваха страшни истории за Чувствоунищожителя и пораженията, които може да нанесе, ако заклинанието е произнесено от неук магьосник. Чувствата бяха деликатна материя – никой не знаеше къде точно в мозъка се вихрят те и къде точно трябва да удариш с Чувствоунищожителя, за да засегнеш именно онази емоция, която искаш да изчезне. Миг разсейване, секунда невнимание, милиметър разлика в позицията на пръстите... и вълшебният жест можеше да изтрие цялата личност на човека, подложил се на варварската магия. Последният документиран случай бе отпреди двадесетина години, когато в Неназоваемата гора Кралицата на Залезите бе пожелала да се отърве от любовта си към млад и беден трубадур. Всички знаехме как завърши това – странстващите поети бяха направили цяло състояние, разправяйки легенди, предания и саги за трагичния финал на историята...
– Сигурна ли си, че искаш именно това?
– Да, Берен. Омръзна ми от начина, по който отвратителните емоции прецакват живота ми по всеки един възможен начин. Така ми се иска да съм достатъчно студена, за да мога да мисля трезво, да не виждам във всеки един младеж, когото срещна, бъдещия си съпруг и бащата на децата ми, да мога да се присъединя към Корпуса на Нова Византия, без постоянно да ми се подиграват колко съм чувствителна и не ставам за войн... Мишо ми бе споменавал, че ако има някой в Обединените Светове, който да може да направи Чувствоунищожител, то това си ти. Разказа ми как слуховете говорели, че навремето след поредното разочарование си направил тази магия на себе си...
– Ох, в името на Мрака, ако не ми беше приятел, още сега щях да го убия с двете си ръце... – въздъхнах аз. – Поне като говори небивалици, да си проверява източниците...
– Нима не е истина?
– Ами... как да ти кажа – истина е, но донякъде. Няма човек, който да може да направи Чувствоунищожител на самия себе си... с едно изключение, но не е там работата. Прекалено опасно е. Когато човек е тъжен и иска да се отърве от тъгата, той не осъзнава, че емоцията е пропита из цялото му тяло. Във всяка една клетка, неврон и мускул се крие капчица пареща и отровна болка. И ако в момент на тъга изречеш заклинанието, има огромна вероятност да го насочиш към себе си. Така от теб ще остане само шепичка прах, коса и две-три копчета – в случай, че имаш такива неща по себе си.