Вечната маска на смъртта [bg]

— Мисля, че е това…

Той вдигна едно изящно черно, обковано със сребро ковчеже, на чийто капак се виждаше риба, а под нея думата „Ихтус“.

— Навярно е принадлежало на някой клет християнин, когото Атий е ограбил! — прошепна Клавдия.

Тя го отвори, извади пожълтелите свитъци и като отиде до фенера, набързо ги прегледа. Представляваха точно онова, което очакваше. Гробът на галилееца не се споменаваше никъде. Обаче от рисунките на един свитък се виждаше, че Валентиниан е поставил клопки не само в тунела, по който бяха пристигнали, но и в другите; това бяха предимно ями, въпреки че на едно място таванът бе подготвен да се срути. Имаше редица пропуски, майсторски подправени, и преди всичко най-важният списък на богатството на Атий в монети и скъпоценни камъни, както и планът на градината на вила „Хортензия“, на който точно бяха отбелязани местата, където Атий го беше закопал. Картата беше извънредно точна и ясна, на Валентиниан не му беше отнело много време, за да заграби скритите съкровища.

Клавдия стана, върна се в малката ниша и се загледа в гроба на галилееца. Колко скромен беше той, а колко интриги беше породил! Мъжът, който бе посветил себе си на Христос и беше изтърпял страшно мъченичество, никога не би очаквал, че неговото място за сетен покой ще предизвика толкова раздори. Тя внимателно го огледа, прокарвайки пръсти по надписите и опипа мекия полиран камък под тях. После се върна и застана срещу Валентиниан.

— Правосъдието на императрицата може да бъде бързо — обърна се тя към него, — но смъртта ти ще бъде бавна. Искам да ти задам един въпрос: това е гробът на Петър, нали?

Той насила се засмя:

— Ти как мислиш?

Тя се наведе, за да се изравни с лицето му:

— Мисля си, Валентиниане, че по протежение на тези дълги тунели има и други гробове. Подозирам, че си положил всички усилия, за да промениш вида им и да заблуждаваш хората, подозирам, че нарочно си представял други гробове за гроба на галилееца Петър. Вярно ли е?

Той кимна едва забележимо.

— Още от самото начало — тихо заговори той, — веднага, след като галилеецът е бил екзекутиран, императорите започнали да търсят неговия гроб и все пак той си останал загадка. Вярно е, има примамки, фалшиви гробове, но те са били предназначени да защитят истинския. Мнозина са го търсили и са заплатили с живота си, не само Филип и Гавин. Ако минеш по другите тунели, ще намериш скелетите на онези, които са се опитвали и не са успели, както може би и ти…