Остриетата на Кардинала [bg]

Раната се оказа много дълбока. Вероятно не беше зараснала и това обясняваше защо сега Ла Фарг се отнася подозрително към всички, дори и към хората си. Анес до известна степен го разбираше, но разочарованието ѝ беше искрено. Остриетата бяха твърдина, чийто главен страж беше Ла Фарг. Без да бъде сигурна, че може да разчита на подкрепата му, тя не си представяше, че дълго време ще продължи битката.

Почти стигнала до края на мъчителния преход, каретата забави ход и запъпли по камениста и криволичеща пътека.

Накрая спря.

Савелда слезе пръв, отвори вратата и даде знак на Анес да го последва. Подир мрака в кабината слънцето я ослепи, но след малко тя отвори очи и се озова заобиколена от руините и частично поломените крепостни стени на огромен замък, чиято главна кула се извисяваше над двора, превзет от бурени и храсти. Изолирано на стръмно и гористо възвишение над долината на Шеврьоз, мястото бе изпълнено със страхотно движение и глъчка, които никак не подхождаха на древните камъни. Хора и драки действаха задружно, палеха факли, вдигаха клади, подреждаха три реда пейки от двете страни на подиум, разположен под небето. Пристигаха каруци, натоварени с различни материали. Конници препускаха насам-натам. Ръководителите даваха заповеди и разпределяха задачите, сякаш подгонени от неотложността на онова, което трябваше да се свърши. Една виверна с ездач кръжеше във висините. Друга чакаше оседлана под един навес.

Савелда хвана Анес за лакътя и я отведе в обрасло с треволяци помещение, от което бяха останали само външните стени. Той я накара да слезе по стълба, изсечена в скалата, а долу стоеше на пост наемник. Когато ги видя, той отвори някаква врата и Анес влезе в подземие, затрупано с прашни камънаци. В дъното имаше стара фурна за хляб. Светлината проникваше едва-едва през тясно полукръгло прозорче, което гледаше към двора.