Хилядният етаж [bg]

— Ейвъри, мила моя. — Бледа продавачка с изпито лице и тъмни кръгове под очите се устреми към тях от някаква задна стая, ръкавите на антрацитния й пуловер покриваха кокалчетата на пръстите й. Стори му се позната, но Уот така и не може да си спомни коя е. „Надя?“ — Кого си ми довела днес? Това не е Атлас.

— Ребека, това е Уот, мой приятел. Има нужда от нов смокинг.

Ребека стисна устни, когато видя Уот, и присви очи, след като го позна. Изглеждаше няколко години по-голяма от Уот и Ейвъри, но не много. Да не би той…

„Единайсети декември миналата година, бар „Анкър“. Каза ти, че се казва Бекс и е първокурсничка в „Амхърст“. Видяхте се отново следващата вечер, но ти я пренебрегна, за да си приказваш с приятелката й“, информира го Надя.

Ето защо му изглеждаше позната.

— Да започваме — каза остро Ребека. — Уот, би ли… О! — Тя млъкна и набърчи нос от отвращение, когато забеляза, че Уот е започнал да разкопчава горното копче на ризата си. — Няма нужда да се събличаш тук. Не сме в „Блумингдейл“. — Тя потръпна.

— Няма ли да ми вземеш мерки? — попита Уот и Ребека излая някакво подобие на смях.

— „Нортън Хакроу“ прави 4D скенер на тялото ти на влизане — обясни Ейвъри тихо. — Точно е до милиметър и смокингът ще ти бъде направен по мярка. Нали знаеш мотото им? „Няма нужда от поправки“.

— Как се прави 4D? — попита Уот, без да мисли, като се опитваше да скрие смущението си.

— Снимат те при всяко влизане и обновяват мерките ти, казват ти как се е променило тялото ти с течение на времето — обясни Ейвъри. — Познавам момчета, които идват тук единствено за да проверят как се развиват с тренировките. — Ребека започна да пише нещо на таблета и в средата на стаята се появи голям син силует, сканираният образ на тялото на Уот.

— Какви детайли искаш? Размер на копчетата, подплата, ревери? — попита Ребека с неприкрита острота и погледна очаквателно Уот.

„Надя? Къде си?“

— Защо не нагласиш сцената — предложи Ейвъри на Ребека, разбрала причината за мълчанието на Уот. — Ще ходим на галата в университетския клуб, така че подът е от черешово дърво, приглушено осветление и тъмни стени, скрити от онези кошмарни завеси — нали знаеш за кои говоря?

„Ти ми каза да не се обаждам и да не ти подавам информация, освен ако не поискаш специално“, засече го Надя.

„Смятай, че не съм го казал“, сопна се Уот.

Ребека забарабани отново по таблета и стаята веднага се преобрази в празния дансинг на елегантна бална зала с дървен под и високи тесни прозорци с изглед към нощта. Още няколко докосвания и холографски образи в смокинги и дълги рокли се появиха на няколко малки групички.

Силуетът на тялото на Уот все още бе там като призрачен манекен без глава. Ребека кимна и на него се материализира черен смокинг, точната форма и размер, който щеше да бъде ушит в зависимост от спецификациите на Уот.

— Синьо в по-тъмен или по-светъл нюанс или черно? — попита тя.

— Черно — реши Уот. Наблюдаваше я, когато тя приближи и започна да движи ръце във въздуха, да стиска пръсти, за да увеличи или да разшири, когато искаше да насочи внимание към някои подробности. Първо избра ревера, скролна различни широчини и видове коприна, като поглеждаше от манекена към Уот и обратно.