Хилядният етаж [bg]

Нямаше търпение часът да свърши, за да се измъкне до оградата и да провери дали Мариел й е пуснала съобщение. Бяха прекарали почти цялата минала седмица заедно, откакто Мариел бе дошла в апартамента й след църквата.

— Добре — каза простичко новата й приятелка, Ерис кимна и това беше всичко.

Свикнаха да се виждат вечер, когато Мариел приключеше работа. Понякога просто си пишеха заедно домашните или седяха на канапето и гледаха глупави комедии, или пък ходеха да напазаруват онова, което е поръчала майката на Мариел, която бе продавачка в универсален магазин. Тя често настояваше Ерис да остане на вечеря и тя им гостува последните три вечери. Беше много приятно отново да е част от семейство. Колкото повече време прекарваше с Мариел, толкова повече желание имаше да е с нея.

Остър глас проряза тихото жужене на холограмата на Микеланджело. Съобщение от офиса, каза си с огромен интерес Ерис. И тогава чу името си.

— Ерис Дод-Радсън.

На старата Ерис този момент щеше да й допадне много, да стане и бавно да тръсне коса, да остави всички да мислят, че отива на страхотно място. Сега обаче просто се изправи и си взе нещата. Не обърна внимание на шепота на Ейвъри и тръгна бързо към кабинета на директора.

Последният човек, когото очакваше да види, беше майка й.

— Ерис! — възкликна Каролайн, направи крачка напред и я прегърна. Ерис не помръдна, шокирана, че майка й е тук, в училището, за да я вземе. — Да вървим. — Майка й постави ръка на гърба й и я поведе през страничния вход. Секретарката на директора им се усмихна фалшиво и отново се обърна към екрана на таблета си.

Навън ги чакаше ховер.

— Не можем да си позволим ховер — напомни тя на майка си, но Каролайн я побутна вътре и въведе дестинацията.

— Вземи — каза и подаде на Ерис самозапечатващ се плик за дрехи. — Преоблечи се. И без това закъсняваме.

— Ама ти сериозно ли? — попита Ерис.

— Моля те. Да не би за пръв път да се преобличаш в ховер? — отвърна майка й.

Права беше.

Ерис съблече униформата и си сложи лятната рокля — най-хубавата й, пурпурен „Ланвен“ с едри петна в синьо и бяло. Не беше успяла да я вземе преди да се преместят. Стрелна майка си с поглед, но Каролайн просто сви рамене.

— Взех я от склада — обясни тя и Ерис усети, че й е благодарна.

Най-сетне спряха на павирания вътрешен двор на хотел, Лимарк“ на 910-и. Ерис все още нямаше представа какво става.

— Мамо — повиши глас тя, изгубила търпение, — не можеш просто така да ме вземеш от училище и да очакваш…

— Идваме да се срещнем с биологичния ти баща.

Светът утихна; всичко около нея се завъртя.

— О! — ахна Ерис. Слязоха. Близкият фонтан разпръскваше вода във формата на гигантска буква Л, изписана в курсив.

— Нали ме попита за него преди няколко седмици. Затова се свързах с него и му разказах всичко. Иска да се запознаете.

Момичето вдигна очи към хотела и сълзите размазаха всичко.

— Той тук ли е? — прошепна тя.