Хилядният етаж [bg]

УОТ

Уот беше застанал пред магазина за мъжки дрехи „Нортън Харкроу“ на 951-ви етаж и чакаше нетърпеливо Ейвъри.

„Много социални изследователи са стигнали до заключението, че нервността може да бъде ограничена от ритуали като броене, най-вече докато си представяте невинно животно. Например овца“, написа Надя на лещите.

„Не съм нервен“, помисли си Уот раздразнено.

„Проявяваш много от физиологичните признаци на нервност: ускорен сърдечен ритъм, потни длани“. На лещите се появи анимационна овца. Уот тръсна глава, за да я накара да изчезне.

„Би ли млъкнала, за да ти задам един въпрос?“ Той срамежливо избърса длани вътре в джобовете си в мига, в който пред него спря ховер и Ейвъри слезе.

— Уот! — Тя заметна вълни слънчогледова коса през рамо. Беше със семпла бяла рокля, която подчертаваше слабото й загоряло тяло. Колие с тъмни камъни блестеше на врата й. — Много се радвам, че ще пазаруваме заедно — каза тя и се облегна на него, докато влизаха в магазина.

— Благодаря, че дойде с мен — отвърна той. — И задето ме покани на галата, разбира се.

— Говорим за същото събитие, нали? — пошегува се тя. — Искам да кажа, че се чувствам виновна, задето те карам да се занимаваш с всичко това. Знаеш как е понякога.

„Не, не знам. Но и пет пари не давам“. Уот така и не отговори, докато минаваха през тежките дървени врати на магазина, които, както се оказа, съвсем не бяха от дърво, ами холограма, която трепна и се появи отново, след като минаха. Той хвърли поглед през рамо и забеляза, че входът се е променил и прилича на мраморна гръцка колонада.

— Колко откачено, в типичен йонийски стил — измърмори сухо, а Ейвъри въздъхна.

— Обичам тези врати.

Уот изпита чувство на вина — никога досега не беше обиждал момиче за нещо, което то харесва: Надя винаги го спасяваше от подобни гафове. Но за негова радост Ейвъри се разсмя.

— Мисля, че са дорийски, но попадението е добро — каза тя престорено сериозно. — Двете с Ерис записахме история на изкуството тази година.